Пророчество
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пророчество». Краткое содержание книги:
Пророчеството му гласи, че в живота на неговия внук ще има пет ужасни дни — пет дати, изпълнени със страховити събития, за които Джими трябва да се подготви.
Според Руди последните слова на стареца са само несвързано бръщолевене на умиращ. Ала когато разбира, че Джоузеф е предрекъл с точност до секунди не само часа, в който ще се роди внукът му, но и физическия дефект на бебето, предсказанието смразява кръвта му.
Какви кошмарни събития очакват Джими Ток? Какви предизвикателства трябва да преодолее?
С всяка следваща стъпка той все повече се приближава към зловещата си участ. Защото истината за това кой е самият той и какво ще му се случи през петте фатални дни, надминава всички очаквания…
Тя сякаш беше усетила какво си мисля, както беше забелязала лудостта в очите ми.
— Нямах това предвид. Мисля, че ако кажа, че имам спешна женска нужда, той ще ми даде чантата. „Женска нужда.“
Може би заради сбъдването на предсказанията на дядо ми или може би от натрапчивия спомен за убития библиотекар, но не успявах да осмисля значението на тези две думи.
Разбрала объркването ми като че ли виждаше всяко размърдване на мозъчните ми клетки, Лори поясни:
— Ако му кажа, че съм в цикъл и спешно се нуждая от тампон, той със сигурност ще се прояви като джентълмен и ще ми даде чантичката.
— Той е убиец — припомних и.
— Да, но не изглежда да е от най-грубите убийци.
— Застреля Лайнъл Дейвис в главата.
— Това не значи, че не може да бъде любезен.
— Не бих разчитал на това.
Лицето и се изкриви от недоволство, но продължаваше да е все така ужасно красиво.
— Моля се на Бог да не си песимист по рождение. Това би било прекалено — в плен на убиец на библиотекар, прикована към песимист по рождение.
Не желаех да и противореча. Исках да ме хареса. Всеки мъж иска да бъде харесван от хубави жени. Въпреки това не можех да преглътна определението, което ми направи.
— Не съм песимист. Реалист съм.
Тя въздъхна:
— Така казват всички песимисти.
— Ще видиш — казах неуверено. — Не съм песимист.
— Аз съм неизтощим оптимист — информира ме тя. — Знаеш ли какво означава тази дума — „неизтощим“?
— Думите пекар и неграмотен не са синоними — уверих я. — Не си единствената в Сноу Вилидж, която чете и мисли.
— И какво означава неизтощим?
— Който не може да бъде изтощен. Неспиращ.
— Неуморим — натърти тя. — Аз съм неуморим оптимист.
— Оптимистът е само на крачка разстояние от безразсъден.
На петнайсет метра от нас убиецът, който беше напуснал стаята преди малко, се върна на масичката си с купчина жълти вестници.
Лори погледна към него. — Когато дойде подходящият момент — прошепна тя, — ще му кажа, че имам женска нужда и ми трябва чантата.
— Остра или тъпа, пиличката няма да свърши работа срещу пистолета — не се съгласих аз.
— Ето пак. Песимист по рождение. Това не е добре дори и за пекар. Ако очакваш всичките ти торти да не станат както трябва, няма и да се получат.
— Всичките ми торти се получават.
Тя повдигна вежда.
— Така смяташ ти.
— Значи мислиш, че можеш да го прободеш в сърцето и да го спреш, както се спира часовник? — попитах с леко пренебрежение, за да разбере отношението ми, но без да прекалявам със сарказма, за да си оставя вратичка за вечеря заедно, ако преживеем този ден.
— Да му спра сърцето? Не, разбира се. Бих могла да се насоча към врата и да му прекъсна сънната артерия. Най-добрият вариант обаче е да му извадя окото. Изглеждаше като блян, а говореше като кошмар. Усетих се, че пак съм я зяпнал.
— Да му извадиш окото? — усетих, че говоря прекалено бързо.
— Ако задълбая, мога да стигна и до мозъка му — каза тя, поклащайки глава, сякаш се съгласяваше със себе си. — Той ще получи внезапен гърч и ще изпусне пистолета, а ако не го изпусне, ще бъде толкова втрещен, че лесно ще му го отнемем.
— Боже Господи, ти ще ни убиеш!
— Ето пак — каза тя.
— Слушай — опитах се да я вразумя, — когато дойде критичният момент, няма да събереш смелост да направиш такова нещо.
— Ще събера, за да си спася живота.
Притеснен от спокойната и увереност, продължих:
— Ще се изплашиш в последния момент.
— Нищо не може да ме изплаши.
— Изваждала ли си око досега?
— Не. Но вече си представям как го правя.
Не можех да потискам сарказма си повече:
— Каква си всъщност — наемен убиец?
Тя се намръщи.
— По-тихо! Инструктор по танци съм.
— И преподаването на балет те подготвя за изваждането на очи.
— Разбира се, че не, глупчо. Не преподавам балет. Давам уроци по бални танци, фокстрот, валс, румба, танго, ча-ча, суинг, каквото се сетиш.
Ето това е късмет: аз, непохватният, да съм окован за красива жена, която се оказва и учителка по бални танци.
— Ще се изплашиш — настоях, — няма да му уцелиш окото и той ще ни убие.
— Дори и да не успея — каза тя, — а аз ще успея, той няма да ни убие. Не го ли чу? Има нужда от заложници.
— Не и такива, които искат да му извадят очите — не се съгласих аз.
Тя забели очи, сякаш отправяше молба към небесата:
— Моля те, кажи ми, че не съм окована за песимист и страхливец.
— Не съм страхливец. Просто съм отговорно предпазлив.
— Така твърдят всички страхливци.
— Така твърдят и всички отговорно предпазливи — отговорих, надявайки се да не звучи като оправдание.