Селестинското пророчество

— Е, какво е мнението ти за онова, което правим тук? — попита ме Хейнс.

— Още не зная — отвърнах аз. — Имам нужда от време. Цялата тази идея за енергийните полета е нова за мене.

— Тя всъщност е нова за всички — каза той. — Но най-интересното е, че науката винаги е търсела този вид енергия — нещо общо, което е в основата на всяка материя. Специално от Айнщайн насам физиката търси една единна теория на полето. Не зная дали е тъкмо тази или не, но най-малкото Ръкописът подтиква към някои много интересни изследвания.

— Какво би означавало за науката да възприеме тази идея? — попитах аз.

— Тя би й дала нова отправна точка — отвърна той. — Всъщност съществуването на тази енергия не е нещо напълно непознато. Учителите по карате говорят за наличието на една скрита Чи-енергия, която им позволява да извършват наглед невъзможни неща, като например да чупят тухли с голи ръце или да стоят, без да помръднат, докато четирима яки мъже се опитват дати повалят. А и всички сме виждали атлети, които извършват невероятни номера, преобръщат се, висят във въздуха, сякаш не съществува гравитация. Всичко се дължи на онази скрита енергия, до която имаме достъп. Това, разбира се, няма да бъде възприето, докато достатъчно хора не успеят да усетят тази енергия.

— А самият ти наблюдавал ли си я? — попитах аз.

— Случвало ми се е понякога — отвърна той. — Зависи с какво съм се хранил.

— Как се обяснява това?

— Хората тук, които са виждали тези енергийни полета, се хранят предимно със зеленчуци. И обикновено само от тези високохранителни растения, които отглеждат сами.

Той посочи към щанда за храна.

— Тук има някои от тях, макар че, слава богу, сервират и по малко риба и пилешко за такива като мене, които обичат месото. Но ако си наложа друг хранителен режим, мога да видя нещо.

Попитах го защо не си променя диетата за по-дълги периоди от време.

— Не зная — отвърна той. — Човек трудно се разделя със старите си навици.

Опашката се придвижи напред и аз си поръчах само зеленчуци. Тримата се настанихме на голямата маса, където имаше и други гости, и в продължение на около час говорихме за най-обикновени неща. После с Уил отидохме да си вземем вещите от джипа.

— А ти виждал ли си енергийните полета? — попитах аз. Уил се усмихна и кимна утвърдително.

— Моята стая е на първия етаж, а твоята — на третия — каза той. — Стая 306. Ключът ти е на рецепцията.

Стаята беше без телефон, но в антрето срещнах един от хотелиерите и той ми обеща, че точно в 5 часа ще ми почукат на вратата да ме събудят. Легнах и се отдадох на размисъл. Следобедът бе дълъг и богат на събития, тъй че мълчанието на Уил бе напълно понятно. Той искаше да ме остави сам по свой път да опозная Третото откровение.

Следващото, което осъзнах, беше, че някой чука на вратата ми. Погледнах часовника си: 5,00 сутринта. Когато хотелиерът почука за втори път, аз извиках: „Благодаря!“ достатъчно силно, за да може да ме чуе, след което станах и погледнах през малкия прозорец навън. Единственият признак, че беше утро, бе бледото просветляване на изток.