Селестинското пророчество

— Да знаете къде се намират опитните градини?

— Да — отвърна тя. — И аз съм тръгнала нататък. Ще ви ги покажа.

Запознахме се, слязохме по стълбите и се отправихме по утъпканата пътека, която извеждаше на юг. Името й бе Сара Лорнър. Имаше златиста коса и сини очи и вид на момиченце, въпреки сериозния й маниер на поведение. Няколко минути вървяхме мълчаливо.

— За първи път ли идвате тук? — попита тя.

— Да. Това място не ми е особено познато — отвърнах аз.

— Е, аз пък го посещавам от години насам и мога донякъде да ви го покажа. Тук се провеждат срещи на различни научни организации, главно биолози и физици. И преди няколко години най-неочаквано…

Тя се подвоуми дали да продължи и ме погледна право в очите.

— Чували ли сте за Ръкописа, открит тук в Перу?

— Да, чувал съм — отвърнах аз. — За първите две откровения.

Исках да й кажа колко съм впечатлен от този документ, но се въздържах, защото не знаех дали мога да й се доверя напълно.

— И аз така предположих — каза тя. — Стори ми се, че сте в хармония с енергията тук.

— За каква енергия става дума? — попитах аз. Тя спря и се облегна на парапета на мостчето.

— Знаете ли нещо за Третото откровение?

— Нищо.

— То разкрива едно ново разбиране за физическия свят. В него се твърди, че ние, хората, ще добием способността да възприемаме един невидим тип енергия. Тук се е превърнало в средище на учени, които се интересуват от изследвания и дискусии именно на този феномен.

— Значи учените са на мнение, че тази енергия е реална, така ли?

Тя се обърна, за да продължи по моста.

— Неколцина мислят така. И се случва да бъдем преследвани заради тези наши схващания.

— Значи вие сте учен?

— Преподавам физика в малък колеж в Мейн.

— А защо учените не са съгласни с вас? Тя се замисли и не отговори веднага.

— Трябва да се разбере историята на науката — отвърна и ме погледна, сякаш да види дали имам желание да навлизам по-подробно в тази тема. Аз й кимнах да продължи.

— Спомнете си за момент Второто откровение. След разпадането на средновековния възглед за света, ние, хората от Запада, изведнъж сме осъзнали, че живеем в една напълно непозната вселена. В опита си да разберем същността на вселената, сме били наясно, че по някакъв начин трябва да отделим фактите от суеверията. В този смисъл ние, учените, сме възприели един специфичен подход, известен като научен скептицизъм, който всъщност изисква неопровержими доказателства за всяко ново твърдение относно същността на света. Преди да повярваме на каквото и да било, ние търсим доказателства, които могат да се видят и пипнат с ръце. Всяка представа, която не може да се докаже по физичен път, бива систематично отхвърляна.

— Вярно е — продължи тя, — че този подход ни е свършил доста добра работа, що се отнася до видимия свят на природата с обекти като скалите, телата, дърветата, обекти, които са достъпни за сетивата на всеки, колкото и скептично настроен да е той. Ние бързо сме успели да квалифицираме всеки елемент на физическия свят в опита си да разберем устройството на вселената. Накрая сме стигнали до заключението, че всяко явление в природата отговаря на определен природен закон, че всяко явление има пряка физическа и понятна причина — тя дяволито ми се усмихна. — Разбираш ли, в много от случаите учените не са се различавали от останалите хора в този исторически период. Ние, както и всички останали, сме решили да овладеем това място, където сме се оказали сега. Смисълът на всичко това е бил да се достигне до такова познание на вселената, което прави света сигурен и достъпен за овладяване, и скептическият подход ни е държал съсредоточени върху проблеми, които да направят нашето съществуване по-сигурно.