Селестинското пророчество

Аз кимнах.

— Огледай се наоколо — продължи тя. — Сигурна съм, че си просто очарован от това място, както сме всички ние. То направо покорява човека. Цветовете и формите тук изглеждат просто магически. Следващото ниво на възприятие е да се види енергията, която обкръжава всичко наоколо.

Сигурно съм изглеждал озадачен, защото тя се разсмя, но после продължи сериозно:

— Хайде да идем в градините. Намират се на около половин километър южно оттук. Сигурно ще ти бъде интересно.

Благодарих й, че ми отделя от времето си, за да ми разкаже за Ръкописа и да ме разведе из Висиенте. Та нали за нея бях просто един непознат. Тя само сви рамене.

— Изглежда, че ти проявяваш интерес към нашите усилия тук — каза тя. — А е известно, че те трябва да получат популярност. За да продължат тези изследвания, трябва да станат достояние и вън от страната, в Съединените щати и другаде. Местните власти не проявяват особено разбиране.

Неочаквано чухме, че някой ни вика зад нас.

— Моля, извинете!

Обърнахме се. Трима души бързаха зад нас по пътеката. Бяха хора, минаващи четирийсетте години и всички облечени твърде елегантно.

— Дали бихте могли да ни кажете къде се намират опитните градини? — попита по-високият измежду тях.

— А вие бихте ли могли да ни кажете какво ви води насам? — попита на свой ред Сара.

— Собственикът на имението ни разреши, на мен и моите колеги, да разгледаме градините и да поговорим с някого относно така наречените експерименти, които се провеждат тук. Ние сме от университета в Перу.

— Май не приемате особено нашите открития — усмихна се Сара, като явно се стремеше да заглади положението.

— Ни най-малко — каза един от тримата. — Струва ни се нелепо твърдението, че в наши дни можело да се наблюдава някаква мистична енергия, каквато никога не е била наблюдавана преди.

— Вие опитвали ли сте се да я видите? — полюбопитства Сара.

Мъжът не обърна внимание на въпроса й и отново попита:

— Можете ли да ни посочите пътя към градините?

— Разбира се — отвърна Сара. — След трийсетина метра ще излезете на една пътека, която свива на изток. Вървете все по нея и след половин километър ще стигнете градините.

— Благодаря — каза високият и те забързаха нататък.

— Ти ги насочи в погрешна посока — забелязах аз.

— Не всъщност — отвърна тя. — В онзи район има други градини и там хората са по-предразположени да разговарят с подобни скептици. И такива хора идват тук, при това не само учени, но и просто любопитни, хора, които не могат да възприемат нашето дело… което говори, че научното мислене е в сериозна криза.

— Какво имаш предвид? — попитах аз.

— Както ти казах и преди, старият скептичен подход е вършел работа, когато са били изследвани по-очевидни и зрими явления във вселената, като например дърветата, слънчевата светлина или гръмотевиците. Но могат да се наблюдават и други явления, по-неуловими, които не могат да бъдат изследвани — дори не е напълно сигурно, че съществуват — ако не преодолееш или подтиснеш скептицизма си и не направиш всичко възможно да ги доловиш. Едва подир туй можеш да се върнеш към щателния си подход на изследване.