Синята дама
- Автор: Сиера Хавиер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Делева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синята дама». Краткое содержание книги:
Всички романи на Сиера имат една „скрита“ цел: разбулването на исторически загадки въз основа на реално съществуващи документи и задълбочена проучвателска работа. Една от книгите му — „Тайната вечеря“, е бестселър в целия испаноезичен свят и е преведена в 37 страни. А книгата му „Синята дама“ се радва на широк читателски интерес в 40 държави, сред които са САЩ, Великобритания, Германия, Франция, Италия, Норвегия, Швеция, Финландия, Дания, Полша, Корея, Румъния, Нидерландия, Гърция, Сърбия, Словакия, Португалия, Литва и много други.
Хавиер Сиера е първият испански автор, влязъл в Топ 10 на престижната бестселърова класация на Ню Йорк Таймс под номер 6 с романа си „Синята дама“.
— И какво станало?
— Тази част от историята беше любимата на баба ми — усмихна се тя. — При четвъртото си появяване дамата му дала доказателството: казала на Хуан Диего да занесе на епископа едно клонче рози, които нито растели в този район, нито се срещали по това време на годината. И индианецът послушно взел цветята в пончото си и ги занесъл долу в епископския дворец. Девата ги била приготвила в близкия храсталак.
Дженифър си пое дъх, преди да продължи:
— И знаете ли какво станало, когато епископът го приел и Хуан Диего разтворил пончото си? Цветята били изчезнали! Испанецът паднал на колене, възхитен от чудото: вместо цветята, върху скромната наметка на селянина се бил отпечатал мистериозният лик на синята жена.
— Портрет на дамата?
Дженифър кимна.
— Нали е вълнуващо? Виждах тази наметка, това пончо, всеки ден през онова лято. Всъщност, ако затворя очи и се концентрирам, още мога да си го представя. Винаги е с мен.
— Това е интересно, Дженифър. — Тъмните очи на лекарката заискриха. — Чувствате ли, че не сте сама?
Пациентката не знаеше какво да отговори.
— Ще ви задам въпроса по друг начин. По-грубо. Моля ви, не го приемайте зле: някога, независимо дали в цивилния ви живот или докато работихте за военните, поставяна ли ви е диагноза за някаква психическа болест?
— Е… Както можете да предположите, преди да се включа в тази програма за „далечно виждане“, бях подложена на какви ли не медицински изследвания.
— И?
— Нищо, докторе. Не откриха нищо.
Линда Мейърс отбеляза нещо в папката си, после въздъхна.
— Добре, Дженифър. Преди да ви предпиша някакво успокоително, за да ограничим тези сънища, нека ви обясня какво мисля, че става с вас.
Голямата мечтателка се размърда на дивана.
— Сред множеството смущения на съня, описани в каталозите, има едно доста странно, засягащо един от сто човека. Наричаме го сомнимнезия. Това е латинска дума, която идва от somnium — сън, и mnesia — памет. С една дума, става въпрос за това, че някои хора различават трудно сънищата от истинските спомени.
— Но нали ви казах, че баба ми ме научи да…
— Нека продължа, моля — прекъсна я лекарката. — В началото много от колегите ми смятаха, че това е форма на шизофрения. Представете си: „фалшиви“ спомени, но съвсем реални, породени от съзнанието. Някои пациенти мислеха, че могат да карат кола или да плуват, защото са го правили насън, и заради тези фалшиви спомени се излагаха на риска да се удавят или да катастрофират в реалния живот. Трябва да знам дали и във вашия случай е така. Трябва да потърсите корена за тези преживявания насън, за да разберем на какво се дължат. Защо са толкова свързани. И защо вътрешната им структура е така солидна. Разбирате, нали?
Дженифър кимна.
— Ще потърсите ли корена на тези сънища?
— Разбира се… — отвърна тя колебливо.
— Не бързайте. И проверете дали майка ви, баба ви или някой от прадедите ви не е преживял нещо подобно. И щом откриете нещо, елате пак. Докато това не предизвиква други смущения у вас, няма да ви предписвам медикаментозно лечение.
ГЛАВА 17
Всичко се случи така, както го бе замислил Гран Валпи.
Осем дни десетимата мъже, водачи на племето на Мъглата, останаха в кивата да подготвят ритуала по призоваването на духа. По два пъти на ден жените им идваха до малкия отвор, направен в горната част на помещението, и без дори да надникнат вътре, спускаха кошници, пълни с кочани варена царевица, кактуси, сладки месести листа от агаве и вода.
Нито те, нито някой от хората от другите племена знаеха какъв обред се изпълнява там вътре. Всяко племе в Куелосе си имаше свои ритуали, свои древни начини за връзка с духовете, съхранявани в дълбока тайна. Знаеше се само, че ферментиралите смеси, приготвяни в кивата, помагат за връзката с „висшето“.
Вътре непрекъснато горяха дърва. Гран Валпи и хората му стояха в полумрака денем и нощем, припяваха протяжни песни, дъвчейки получените растения, и удряха по барабаните от бизонска кожа, които бяха успели да съберат. С всеки ден атмосферата ставаше все по-напрегната. Само старият вожд знаеше колко дни са изминали и разпределяше задълженията в часовете на затишие: по време на дългото чакане между ритуалите мъжете дремеха, подновяваха татуировките си или почистваха старите маски на предците си. Това бяха страшни глави, с остри зъби и огромни очи, накичени с пера или с шипове, изобразяващи духовете пазители. Опъваха също барабаните или се молеха край сипапу — малка дупка, направена насред кивата, вярвайки, че тя свързва селото им със съществата от долния свят.