Синята дама

„Свети Лука“ се помъчи да се успокои.

Като събра малкото кураж, който му бе останал, той прекоси улицата и за секунди измина няколкото метра, делящи го от патрулните коли и сградата. Един бърз поглед му бе достатъчен, за да открие малкото прозорче, гледащо към коридор, от което се процеждаше лъч светлина. Над него бе сложена табела с надпис „Резиденция Санта Джема“.

— Buona sera… Имате посещение! Случило ли се е нещо?

Като се направи на простодушен, отец Балди се прокашля, преди да зададе този въпрос. Бе надникнал в портиерната и вътре бе видял мъж на средна възраст с редки руси коси, с дълбоки бръчки по челото и липсващи зъби, облечен в кафеникавата сутана на францисканците. Монахът убиваше времето, слушайки раздрънкан транзистор.

— Да… — отвърна той, като намали звука на апарата. — Ако питате заради полицията, дойдоха, защото този следобед един от нашите обитатели се самоуби. Изглежда, се е хвърлил в двора от четвъртия етаж.

„Третият евангелист“ позна този глас. Беше на киселия мъж, който обикновено вдигаше телефона, когато той звънеше на „свети Матей“. Никога не си го беше представял такъв.

— Самоубил се е? — разтревожи се Балди. — Santa Madonna! И по кое време стана това?

— Към пет следобед — отвърна другият, опечален. — Точно го съобщават в новините по радиото.

— А вие… видяхте ли го?

— Е — усмихна се монахът, показвайки проядените си зъби, чух само тъп удар и като погледнах, го видях с разцепена глава сред локва кръв. Мисля, че умря начаса.

— Господ да се смили над него — прекръсти се Балди. — А кажете, знаете ли кой беше?

— Разбира се, отче. Луиджи Корсо. Свещеник, професор и писател. Блестяща личност. Познавахте ли го?

Балди пребледня.

— Ние сме… бяхме стари приятели — поправи се той. „Свети Лука“ приглади сребристите си коси, сякаш това щеше да му помогне да мисли. — Сигурен ли сте, че отецът се е самоубил?

Изражението на портиера се промени. Той го изгледа мълком с черните си, почти демонски очи, мъчейки се да предугади намеренията на непознатия. Беше сигурен, че Корсо е бил сам в стаята си, когато се е хвърлил в двора. Последният му посетител си тръгнал поне четвърт час преди това. Да. Той смятал, че е самоубийство.

— Човече! — добави. — Полицията е горе, в стаята му, и се опитва да разбере как е станало. Може да питате тях, ако искате. Тук са повече от час, правят опис на вещите му и ми заръчаха да им прехвърлям всички обаждания за отеца. Мога да се обадя още сега и…

— Няма нужда — прекъсна го Балди. — Попитах само от любопитство… Но кажете ми, обясниха ли ви защо трябва да им прехвърляте обажданията?

— Просто рутина, казват.

— А, ясно.

— Отче — обърна се на свой ред портиерът към него някак тържествено, — вие сигурно знаете дали самоубийството е смъртен грях…

— По принцип е така.

— Тогава смятате ли, че Господ ще прости на отец Корсо?