Далечно царство
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечно царство». Краткое содержание книги:
Дженьс ме видя и кимна, но не дойде да ни поздрави, а отиде в центъра.
— Това упражнение изпълнихте добре — каза той, но в гласа му не се чуваше особено голяма похвала. Добро е за парад. Сержант Мийна?
— Да, сър!
— Излез напред и сякаш си полепнал целия в мед, ме удари с копието си.
Едрият сержант направи както му бе заповядано, но едва бе започнал атаката, когато Дженъс му нареди да спре.
— Парадният площад си е параден площад — каза той спокойно. — Войната обаче е нещо съвсем различно. Ще ви науча на много неща, нали затова сте новобранци. И никое от тях няма да е лошо, ако преживеете боя, както и никое няма да е добро, ако хвърленото срещу вас копие изпрати тялото ви в небитието. Ето някои неща, които могат да се приложат. — Докато говореше, той ходеше бавно, сякаш под вода. — Хващате копието, насочено срещу щита ви, обръщате щита настрани и удряте. Или удряте копието по средата със сабята си… и може би ще го счупите. Друг съвет. Ако врагът загуби равновесие… благодаря ти, сержант, точно така… минавате му отстрани, а после го мушкате над или под ризницата. Но когато правите това, не забравяйте, че до вашия враг има още един, и ако цялото ви внимание е съсредоточено към първия, също ще погинете. Един добър трик… нещо, което младите благородници никога не могат да запомнят — е да стискате в юмрука си шепа прах и да го хвърлите в лицето на протвника, преди той да ви е атакувал. Ако сте достатъчно бързи, може да успеете да се наведете и да прережете сухожилието на врага, макар че тази хватка е много рискована. Друга рискована хватка, която е по-сигурна, ако си много силен, е да отблъснеш копието с удар на сабята, а после да удариш с щита като с оръжие. Виждал съм хора, ослепявали от такъв удар… и след това просто ги колиш. Но най-важното, което трябва да научите, е никога да не гледате щита, никога да не гледате сабята, а да гледате в очите на човека, с когото се биете. Те винаги ще издадат следващия му ход.
Дженъс се отдръпна крачка назад.
— Сега, сержант Мийна, ще изпълниш същите хватки, обаче без едно-две-три. По двойки и в атака. Ясно ли е?
Сержантът се разкрещя на войниците и облакът прах се вдигна отново. Реших да не споменавам за двата дуела в които бях участвал, тъй като капитан Грейклок сигурно щеше да ги сметне за формалност, за най-обикновена борба между петли на бунището. Рязане на сухожилия… хвърляне на пясък… заслепяване… не. Макар че навремето ги бях взел доста на сериозно, както, пред полагам, ги бяха взели и моите противници, двата скандала за любовни истории, уредени с първите капики кръв, не бяха истински двубои.
Дженъс наблюдаваше упражненията без коментар, безизразна маска на лицето. После дойде при мен и ме поздрави.
— Добро утро, приятелю. Виждаш как правя войници от тези кукли. Как ти е главата тази сутрин?
— Всеки ме пита най-напред за това — отвърнах — Не бях чак толкова пиян.
— Човек никога не е чак толкова пиян — каза Дженьс. — С какво мога да ти услужа?
Взех кесията от Ийнес и му я подадох.
— Моля те да приемеш тази скромна отплата, задето спаси кокалите… и репутацията ми.
Дженъс взе кесията, после ми я върна.
— Благодаря ти, но не е необходима никаква отплата за това, Че съм прогонил една хиена от заспала жертва.
— Аз… аз държа да я вземеш — промърморих учтиво. — Съвсем сериозно, много съм ти задължен.
Дженъс кимна замислено и взе кесията; после се обърна към войниците и изкомандва:
— Стой! Този благородник — продължи той без каквото и да е предисловие, — по някаква неизвестна за мен причина, изглежда, е решил да ви почерпи. — Дженьс подхвърли кесията на Мийна и добави: — Кохортата ще има месо за вечеря. И по един мех вино на двама.
Чу се радостен възглас, който секна като пресече нож, защото лицето на Дженъс застина в ледена маска.
— Не съм разрешил на никого да говори — спокойно каза той. — Според всички правила би трябвало да се засрамя и да върна парите на вашия благодетел. Но аз няма да го направя. По всичко личи, че сте пьлни с енергия. Много добре. Сержант, на бегом до връх Ефенс. Ти оставаш долу. Да бягат нагоре и надолу, докато се умориш да ги гледаш. — Връх Ефенс беше дълъг цели три левги и доста висок, с много шубраци дълбоки дерета и големи камънаци. — Щом довечера ще имат богата вечеря, това бягане ще им се отрази добре. Бегом!
След миг кохортата вече бягаше към върха, а Мийна тихичко си тананикаше нещо.
— Човек никога не трябва да позволява войниците да си мислят, че се опитва да купи подчинението им — каза Дженъс, усмихна се и се извини: — Прощавайте. Цяла сутрин провеждам тези занимания и не успях да сваля пелерината си.