Далечно царство
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечно царство». Краткое содержание книги:
— Разбирам — каза Ийнес. — Значи отново ви се е изпразнила кесията. И имаш намерение отново да излезеш и да наминеш при нея. Предполагам, че присъствието ми не ти е необходимо.
— Може и да не съм слушал много внимателно учителите си, но си спомням, че един — забравил съм дали беше този, дето падна в пристанището, или пък он зи, чиито дрехи изгоряха незнайно как — ми разказа историята на учения, който се гордеел с точността на своите предсказания; и един ден, докато се хвалел пред учениците си и се разхождал по ръба на една скала, паднал и така завършил земния си път. Така този варварин умрял за най-голяма радост и облекчение на измъчените си ученици. Истината е, че ще бъда безкрайно щастлив да съм в твоята компания, макар да се страхувам че настъпва старостта и скоро ще си отидем.
— Да, благородни Амалрик, мой господарю, който никога няма да бъде достатъчно оценен. Ще бъда готов. Макар че трябва да добавя — ти беше прав когато каза, че не си се отнасял достатъчно сериозно към учението. Помисли върху поуката, която се съдържа в алегорията на казаното от теб. Всъщност след трагичната смърт на този беден мъдрец няколко от неговите ученици се самоубили отчаяни, че повече няма да могат да бъдат поучавани от него. И като вземеш предвид, че денят обещава дъжд и буря и че ми е доста студено… понеже цяла нощ чаках и се тревожех по коя ли кална уличка се препъва пиянски бедният ми господар и с какви ли жестоки главорези се разминава — ти трябва да се поучиш от срамното самоубийството на споменатите ученици и сериозно да помислиш върху факта, че аз няма да бъда вечно с теб.
Както обикновено Ийнес завърши нравоучението, като ми се накара.
Фонтаните в градините бликаха, по клоните на напъпилите дървета скачаха пъстроцветни птички. Баща ми седеше в единия край на дългата маса, а пред него беше закуската му — фруктиера с плодове и чаша вино, разредено с вода. Беше заобиколен от доверения си слуга Търги и множество любимци, лакеи и посетители. Седнах в другия край на масата и зачаках. Татко ме видя, но ме остави да седя там няколко минути, без да ме поздрави. Подпечата един документ и приносителят стана. Баща ми стисна ръката му; следващият просител почтително чакаше встрани.
— Закуси ли? — попита ме баща ми.
— Не съм.
— Не се съмнявам, че нямаш апетит.
— Нямам. Искам да кажа, не съм гладен.
— Хм. От трополенето, което чух при завръщането ти у дома след последната чашка, се досетих, че стомахът ти е в състояние да приема само ракия и мляко. — Не ме остави да отговоря. — Предполагам, че ще ми искаш нещо. Освен това въпреки скромната ми пророческа дарба мога да предскажа какво ще бъде то.
Сведох поглед към масата и кимнах.
Това ще бъде за трети път… — започна Търги. Мисля, че зная исканията на моя син, и дори си спомням сумите. Нямам никакво намерение да си губим времето за изслушване на още една молба за злато, което ще бъде прахосано за позлатяване на някоя…
— Баща ми млъкна. Въпреки чувствата си, които тогава схващах като гняв, но сега разбирам, че са били по-близко до разочарованието, той не искаше да ме засрамва пред един роб. — Амалрик, трябва да помислиш, още малко, преди да отправиш молбата си.
Погледнах го.
— Парите не ми трябват за… нея. Трябват ми да изплатя един дълг.
— Сигурно на някой лихвар, господарю Антеро пак се обади Търги.
Очите ми пламнаха.
— Един дълг на честта, Търги. Може би ще трябва да ти преведа тази дума на езика, който разбираш.
Търги нахлузи на лицето си маската на безразличие преди баща ми да го смъмри.
— Дълг на честта — каза баща ми бавно. — Много добре. Няма да отхвърля този дълг… нито пък твоята молба. Търги! Погрижи се.
— Благодаря ти, татко.
— Не ставай. Още не сме закусили. Запомни тази малка мъдрост — за всяко хранене, което ще пропуснеш сега, през идните години тялото ти ще ти напомня многократно. — Баща ми вдигна ръка и един домашен прислужник дойде при мен. — Търги — продължи той сякаш изведнъж бях станал невидим, — размислих въпроса със слоновата кост от Лаозия и реших, че или семейство Дж’хана са глупаци, или нас вземат за такива. И в двата случая искам да се изпрати куриер не по-късно от днес по пладне, със следните инструкции…