Джулия
- Автор: Страуб Питер
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джулия». Краткое содержание книги:
— Представям ви брат си, Марк Бъркли — побърза да каже Лили. — Той е приятел на мисис Лофтинг. Моля ви, мисис Флъд, не казвайте, че е невъзможно. Другите ще дойдат всеки момент. А аз държа много мисис Лофтинг да почувства нашите трансцендентни мигове.
— Никаква трансценденция няма да се получи с двама нови — каза мисис Флъд с нетърпящ възражения тон. — Никаква трансформация, никакво интерпретиране, нито пък консумиране. Тази тук — тя посочи Джулия с издут пръст — е скептичка. Всички вибрации ще бъдат смутени. Нали сте скептичка, скъпа?
Джулия погледна Лили, без да знае какво да отговори. Но Лили не направи нищо, за да й помогне. Тя все още не можеше да се съвземе от появата на Марк.
— Всъщност, мисля, че да — каза Джулия най-накрая.
— Това е очевидно. Вашата аура е черна. Черна като смола. На седмо ниво — объркване и отчаяние. Това е нивото на домашния живот. Така ли е, скъпа?
— Е, да…
— Виждате ли. Ето още една доста разстроена аура — продължи тя, като посочи Марк с глава. — Мръсна като застояло блато. Но този е отворен към нещата. Той е възприемчив. Дори прекалено отворен. Добре сложените мъже са такива. Той се нуждае от специално внимание, това е сигурно.
— Означава ли това, че няма да проведете сеанса? — попита Джулия, която беше завладяна от тази мисис Флъд.
— Казала ли съм такова нещо? Казах, че няма да има трансценденция, трансформиране, интерпретация и консумиране. Тъй като сте скептично настроена, няма да можете да ги проследите както трябва. Но той би могъл — той е отворен. Той иска да бъде напълнен, като бутилка.
Марк се засмя:
— Вие сте гениална, мисис Флъд. Сигурно струвате двойно повече от това, което ви дават.
— Никога не взимам пари — каза мисис Флъд, като разкопча единственото копче на пардесюто си, така че то се разтвори. — Парите оскверняват таланта. Но с удоволствие приемам чай. Пия винаги П. Ж. Типс. — Насочи се право към дивана. — Мистър Пиго прави много хубав чай. — Тя седна, откривайки едри бели бедра и черни полицейски боти, пристегнати в глезена, и погледна Джулия с красноречив израз.
— О, съжалявам много — каза Джулия, — но нямам чай. Купих кафе, като си казах… — тя пак погледна Лили, която само повдигна рамене, все още недоволна от присъствието на Марк. Беше се отдръпнала възможно най-далече от него и се преструваше, че гледа към градината през прозорците на дневната.
— Не мога да пия тази помия — каза мисис Флъд. — Понякога пия по малко Рибена.
— Нямам и Рибена — каза Джулия с плачевен тон.
— Хм.
— Шери?
Мисис Флъд наклони глава и помисли.
— О, щом няма да стане нищо специално тази нощ, мога да приема капка шери. Но следващия път трябва да имате П. Ж. Типс. Ние, останалите, винаги пием чай. Мис Пинър и мис Тут са луди по чая на мистър Пиго. Ето, скъпа, вземете пардесюто ми.
Докато Джулия се готвеше да отиде в кухнята за шерито, на вратата се позвъни и тя помоли Лили да отвори. Когато се върна в дневната, видя висок и слаб мъж на около шестдесетте, с продълговато строго лице и малки мустачки а ла Хитлер, който гледаше Марк с подчертано безпокойство.
— Двама нови са наистина много, мис Лофтинг — каза той, пъхнал ръце в джобовете на кафявия си шлифер — от тези, които носят пазачите на паркинги и хората от Ирландската Републиканска Армия във филмите, без да издава и най-малко намерение, че ще го свали, както и широкополата шапка в същия цвят. В чудесно настроение Марк го гледаше, усмихвайки се.
— Хайде, мистър Пиго — каза Лили с успокояващ тон. — Мисис Флъд е съгласна и… Всъщност, това е нашата домакиня — мисис Лофтинг. Мистър Пиго, Джулия.
Мистър Пиго прониза Джулия с поглед, после смекчи израза си и свали шапката си. Косите му образуваха сивкава корона над ушите, откривайки издължен и осеян с кафяви петна череп, който изглеждаше крехък като яйчена черупка.
— Е, добре — каза той. — Сигурно има хубав чай.
— Вземете чаша шери. Чудесно е — каза Джулия, като отчаяно се опитваше да спечели благосклонността на това старо плашило.
— Шери, а? Ние имаме обичай да пием чай по време на нашите събирания. Лично аз пия П. Ж. Типс. Мисис Флъд също свикна с него, нали, мисис Флъд? Но няма да откажа чашка шери, щом я предлагате вие.
— Това е „манзанаила“ — каза Джулия. Усмивката на мистър Пиго се изпари.
— Е, все пак ще ме освежи. Дойдох с колело от Шефърд’с Бъш и гърлото ми е пресъхнало. Обикновено тези събирания стават у нас, знаете ли. Предполагам, че вашата… леля?… ви е казала. Но мисис Флъд не иска да провежда сеанс на място, което е боядисвано наскоро. Това изопачава отраженията.