Джулия

— Просто една разходка — каза мистър Аркрайт. — Като идвах насам със стария си автомобил спомних си за добрите стари времена, когато Пени и аз…

— Седнете до мен, мистър Аркрайт — прекъсна го Лили. Нейната вродена общителност явно и беше помогнала да забрави присъствието на брат си, защото се усмихна на Джулия.

— С удоволствие, мис — каза той като се превземаше. — А, мисис Флъд има двама нови тази вечер. Това ще ограничи резултатите, нали?

— Пийте шерито си, Найджъл — отвърна добродушно мисис Флъд. Тя леко се бе отдръпнала от Марк, който така се беше излегнал на канапето, че изглеждаше сякаш всеки момент ще се плъзне на земята. Даваше вид, че ужасно се отегчава, но Джулия усети някакво скрито напрежение в него. Мисис Флъд изглежда също беше акумулирала парапсихични сили, защото погледна вратата секунда преди звънецът да иззвъни отново.

Джулия отиде да отвори. Две възрастни, слаби жени, облечени с дълги, черни, износени пардесюта, стояха на прага. Джулия забеляза зад тях стар, черен велосипед, спрян до тротоара, а малко по-далече един ръждясал Морис, който изглеждаше още по-стар и несъмнено беше автомобила на мистър Аркрайт. Дамите от Уест Хемпстед явно бяха сменили два или три автобуса. Ако Магнус обикаляше наоколо и ако беше видял по какъв начин идват нейните гости, ефектът нямаше да бъде такъв, какъвто тя се надяваше. Тъкмо обратният. Магнус щеше да помисли, че тя напълно е изгубила разсъдъка си. Все пак намери сили да се усмихне на двете жени.

— Аз съм Джулия Лофтинг. Мис Пинър и мис Тут, предполагам?

— О, колко далече живеете!

— Все пак по-близо от Шефърд’с Бъш.

Мис Пинър и мис Тут влезнаха в къщата като отбелязаха колко хубава е. Когато стигнаха във всекидневната и двете се спуснаха към мисис Флъд, размениха няколко думи с нея, после се обърнаха, за да се усмихнат и на другите членове на групата. Когато усмивката на мис Пинър изчезна щом забеляза Марк, мис Тут все пак му отправи леко благосклонна усмивка.

— Кой е този млад мъж? — попита мис Пинър.

— Хайде стига, Нора — каза мис Тут.

— Кой е?

— Марк, братът на мис Лофтинг. Неговата аура е наистина много мрачна. Вашата аура е много силна тази вечер, мис Пинър. Ярко оранжево, цветът на силни движения в четвърти дом. Може би ще имаме късмет тази вечер.

Докато говореше, мисис Флъд гледаше около себе си, а мисълта й явно беше някъде другаде. Джулия имаше усещането, че е станала малко по-възприемчива.

— Не може и дума да става да се достигнат възвишени състояния с двама нови.

Лили, седнала до мистър Аркрайт, отбеляза:

— Мисис Флъд много любезно се съгласи да се ограничим до елементарните стадии.

Джулия огледа по-внимателно двете стари жени и техните лица, които й се бяха сторили толкова еднакви, когато пристигнаха, но сега се индивидуализираха. Мис Пинър имаше някаква прилика с мистър Пиго, който в момента обясняваше на Лили и мистър Аркрайт как е ловял риба в Хайд Парк като използвал хляб за стръв: и двамата имаха издължени лица и малки, блестящо-сини очи като небесни парченца. Мис Тут, обратно, беше изсъхнала и сякаш прашна с малкото си съвсем набръчкано лице, което и придаваше вид на гувернантка в пенсия. Мис Пинър би могла да бъде бивша директорка на реномирано училище, заради проницателността й в областта на дисциплината. Джулия отиде да окачи всички пардесюта в гардероба в антрето и се върна с шери за двете дами. Мис Тут хвърли поглед на мис Пинър, преди да приеме, и след потвърдителния й жест с глава, взе чашата с малката си трепереща ръка.