Джулия

Джулия бързо обходи с поглед стаята, но не забеляза нищо нередно. Дневната изглеждаше заспала, безлична, чужда: мебелите на МакКлинтъкови приличаха на тежки животни, приклекнали около локва с вода. Двойните пердета бяха дръпнати и тя можеше да види градината, малко обезпокояваща на вид под сребърната светлина. Там също не помръдваше нищо. Джулия се обърна, за да огледа внимателно стаята.

Тогава видя каква беше причината за шума. Цветята на Лили лежаха на килима в локва вода, а вазата, в която ги бе сложила Джулия, беше строшена на четири или пет неравни парчета. Джулия сподави вика, който напираше в нея, и поднесе ръка към устата си. Някой беше ударил вазата в масата от акажу, после беше хвърлил цветята на земята. Тя изтича до прозореца и дръпна дръжката, която поддаде лесно. Прозорецът се отвори навън, пропускайки щедри вълни от свеж и влажен въздух. Не беше заключен. Предишната нощ обаче тя напразно се беше опитвала да го отвори. Затвори прозореца и завъртя ключа. Магнус сигурно е намерил начин да влезне и след като беше счупил вазата се е измъкнал през градината. Във въображението й тази сцена придоби същата атмосфера на непоправимо бедствие, на отблъскваща аморалност, както онази част от съня й на покрива — едно всепоглъщащо отчаяние.

Джулия се наведе и събра парчетата от вазата, разпръснати по мокрия килим. Занесе ги в кухнята и ги остави на масата — по-късно щеше да се опита да ги залепи. На връщане в трапезарията събра и глупавите цветя със счупени дръжки и отиде да ги изхвърли в малкото кошче за боклук, под мивката в кухнята. Представи си Магнус, който се прибира вкъщи, пиян, бесен, като си говори сам и се клатушка като мечка по Кенсингтън Хай Стрийт. Без съмнение — каза си тя — ще отиде да види някоя от своите приятелки.

След като попи част от водата с един парцал взет от кухнята, Джулия се качи в стаята си. Беше неспокойна и разгорещена и легна, за да дочака утрото. Смяташе, че ще бъде невъзможно да заспи, но очите и се затвориха от само себе си. Точно преди да се унесе й се стори, че чува далечен смях — подигравателен и пълен с омраза. Пластове от топъл въздух тежаха върху нея; в един от сънищата й, между честите събуждания, Кейт и тя бяха птици и се носеха върху топли въздушни течения. В небето те бяха свободни, никой не можеше да ги види. Жадуваше за анонимност, за раздяла, за самота. Може би — си каза — наистина искаше да полудее.

— Във всеки случай, това ще ми даде възможност да видя къщата — говореше Лили по телефона, малко преди обяд. — И ще бъде чудодейно разрешение на нашия проблем. Обикновено се събираме при мистър Пиго, в Шефърд, с Бъш, но той трябваше да боядисва в къщи и боята мирише из целия апартамент — крайно неприятно, както можете да си представите. Мисис Флъд не иска да дойде в Плейн Три Хаус, защото държи да работи само в приземен етаж, а не можем все пак да се разположим във входа на сградата, нали? Мис Пинър и мис Тут живеят заедно в едно студио в Уест Хемпстед, но и те не са на приземен етаж. А мистър Аркрайт казва, че жена му не иска и да чуе да бъде проведен сеанс у тях. Виждате в какво положение сме, скъпа. Бихме ли могли да се съберем в новата къща? Знам, че се натрапваме, още повече това е първият ви опит в подобен род неща, но вече не знам какво да правя, за да намеря някоя стая на приземен етаж; изглежда те просто не съществуват никъде.