Джулия
- Автор: Страуб Питер
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джулия». Краткое содержание книги:
— Неприятно ли ви е, че знам тайните ви? — попита той. — Лили ми се обади снощи. Тя е изпълнена с възхищение от вас, аз също, трябва да призная. Каква хубава къща! Тя наистина е великолепна.
— Лили никога не е могла да си държи езика зад зъбите, но във вашия случай, това не ми е неприятно.
Джулия задържа вратата отворена. Когато Марк мина покрай нея, за да влезне, тя изпита силното усещане, че той ще я прегърне и се отдръпна едва забележимо. Марк сложи ръка на рамото и — тя беше много топла.
— Обадила се е и на Магнус, нали? Тогава той знае къде сте?
Джулия кимна.
— Той ми позвъни по-миналата вечер. Беше много разгневен и ме обвини, че ви крия.
— Той е наистина невъзможен — шокирана, каза Джулия, преди още да размисли, че такова подозрение беше съвсем типично за Магнус. — О, Марк, наистина съжалявам. Не искам той да ви досажда. Елате да седнете. Мога ли да ви предложа нещо? Не, всъщност не мога. Няма нищо в къщата, тъкмо, щях да ходя на покупки. О, толкова съм доволна да ви видя — вие сте като глътка свеж въздух.
— Защо поддържате температура като в ковьоз? Тук е по-топло отколкото навън. — Марк се отпусна на дивана. — Знаете ли, Джулия, пред мен е излишно да се извинявате заради Магнус — познавам го от по-отдавна, отколкото вие. Всъщност винаги съм си задавал въпроса защо останахте с него през всичките тези години. Мисля, че сега имам право да попитам?
— Можете да кажете всичко, което желаете — отговори Джулия, макар че неговата забележка не й хареса. Добави автоматично — Имахме Кейт — после си помисли, че щом беше способна да каже това, с брака й е свършено. Като гледаше Марк — красивия изгнаник — удобно разположен при нея, кръстосал върху килима обутите си в износени боти крака, Джулия се почувства освободена от Магнус до такава степен, че трябваше да го изрази.
— Нямам сили да мисля за него, Марк — каза тя. Поне още не. Все още ме е твърде много страх. Но ставам по-силна. Мислите ли, че постъпих правилно?
— Джулия, освободена от веригите си — прихна Марк. — Разбира се, че сте направили това, което е трябвало. Страхувам се само, че той няма да ви остави намира. Смятате ли, че ще ви досажда?
— Не знам — призна Джулия. — Мисля дори, че беше дошъл да ме шпионира миналата нощ. Стори ми се, че видях в градината някакво видение, някакъв силует. Всъщност, на практика той си го призна сутринта по телефона. Ужасно ме изплаши.
Марк я гледаше сериозно и това насърчаваше Джулия да говори — неприятно щеше да й бъде, ако той се присмее на опасенията й.
— Това, което казвате, е ужасно. От него се страхувах. Трябва на всяка цена да го държите на разстояние. Честно казано, не бих повярвал на нищо от това, което той казва. Това би било в неговия стил да ви накара да се върнете при него, като ви заплашва.
— Моля ви, да не говорим повече за Магнус. Искам да ви покажа къщата. Харесва ли ви наистина? Купих я толкова набързо, че и аз самата не знам дали ми харесва. Никога не съм взимала сама решение от подобен род.
— Тя ви отива чудесно — каза той. — Но откъде изкопахте тези смайващи мебели?
— Те бяха на хората, които са живели тук по-рано. Но ми харесват. И освен това имам една грижа по-малко.
— Тогава всичко е наред — каза той, усмихвайки се. Джулия го разведе из къщата, като му показваше всички стаи, докато стигнаха до спалнята й.
— Но тук можеш да завриш — каза Марк. — Въпреки отворените прозорци. Радиаторите сигурно са включени. Къде са те?
— Не, изключих ги вчера — каза Джулия, като отиде към голямото сиво тяло. Погледна контакта и видя, че е натиснат. — Странно, бях сигурна… Може би пак съм го включила. Не, невъзможно, защото беше ужасно топло още когато пристигнах в къщата. Не знам как е станало, но сигурно съм се излъгала. — Тя се наведе и премести ключа нагоре. — Така е изключено, нали?
— По принцип, да — каза Марк. Пресече стаята и пипна с пръсти горната част на радиатора. — Във всеки случай работи. На най-висока степен. Сигурно има полтъргайст в къщата.
— Надявам се — каза Джулия. — Това ми харесва. Когато говоря такива детински и идиотски неща, вие само се усмихвате. Магнус би направил гримаса на отвращение.
— Магнус има принципи.
— И силна душа.
— Пфу! Прощавате ли на Лили, че ми разкри вашата тайна?
— На вас — да, но не и на Магнус. Заради него прекарах доста тъжна нощ.
— Ако ме вземете на покупки с вас, ще ви помогна напълно да освободите мислите си от Магнус.
— Вие сте чудесен. Но ще трябва да ми помогнете да нося много тежки неща.
— Моят гръб ви принадлежи. — Произнесена от Марк, тази реплика имаше подчертано сексуален подтекст. Вместо отговор, Джулия го хвана под ръка. Един толкова безотговорен мъж като Марк не можеше да представлява никаква заплаха.