Джулия
- Автор: Страуб Питер
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джулия». Краткое содержание книги:
— Време ли е? — запита господин Пиго. — Бързам да проверя някои теории, които ми дойдоха наум в магазина, след последното ни събиране.
— Разбира се, сладурчето ми — убедено му каза мисис Флъд, като влезе отново в първоначалната си примитивна роля. Тя плесна два пъти с ръце и разговорите спряха. Мис Пинър и мис Тут обърнаха към нея белите си екзалтирани лица.
— Време е — промърмори мисис Флъд.
Лили и Марк, които се намираха в двете противоположни части на стаята, също се обърнаха към дивана — Лили със смесен израз на нетърпение и задоволство, а Марк — с недоверие. Джулия успя да се запита какво му е на Марк, преди Лили да я помоли да изгаси лампата.
Тя стана бързо и отиде да щракне ключа. Мека, сива светлина влизаше през големите прозорци. В разстлалия се мрак Джулия можеше да различи застиналите и унесени изражения на членовете на групата. Марк и тя бяха „аутсайдери“. Тя отиде и седна до него.
— Имате ли една свещ или малка лампа, мисис Лофтинг?
Джулия отиде в трапезарията и запали една малка керамична лампа с форма на халба за бира.
— Отдалечете я малко — заповяда мисис Флъд. — Ще ви помоля в началото всички да се хванете за ръце. Гледайте светлината, която е зад мен. Изпразнете съзнанието си.
Малката лампа хвърляше слаба светлина. Джулия се върна при групата, а Марк хвана дясната й ръка и я стисна толкова силно, че й причини болка. Отляво ръката на мистър Пиго беше учудващо нежна и влажна. Крехкият му череп, блестеше леко в полумрака.
Когато всички хванаха ръцете си, членовете на групата седнаха несръчно на земята, като увлякоха Джулия и Марк с тях. Само малката мис Тут изпълни движението с грация, преминавайки без усилие от изправена позиция в положение седнал с кръстосани крака. Мис Пинър извършваше движенията като машина. Джулия, която я гледаше с крайчеца на окото си, сякаш долови миризма на добре смазани колела.
След като се настаниха на земята, членовете на групата погледнаха към керамичната лампа, отчасти закрита от главата на мисис Флъд. От Марк се излъчваше сдържано недоверие. Едновременно приемаща и скептично настроена, Джулия също се загледа в лампата. След малко очите започнаха да я болят. Погледна другите и видя, че те бяха затворили очи — лицата им сякаш висяха във въздуха като мъртвешки маски. Мисис Флъд седеше на дивана в съвсем нормално положение, с ръце кръстосани върху коленете. Силуетът на главата й и светлината от лампата се отразяваха във високото тъмно стъкло на прозореца. Белезникави облачета се стелеха над бледия кръг светлина, разтварящ мрака.
— Затворете очи — каза мисис Флъд с много спокоен и плътен глас. Отляво на Джулия господин Пиго въздъхна и се наклони назад като дръпна ръката на Джулия. — После можете да ги отворите, ако желаете.
Джулия затвори очи. Чуваше шума от дишането около себе си. Марк се вкопчи още по-силно и тя разтърси ръка, за да му подскаже да стиска по-леко, но той само увеличи натиска.
— Един от нас има проблеми — каза мисис Флъд. — Кой е той?
— Аз не искам да продължавам — каза Марк. Пусна ръката на Джулия и стана.
— Затворете кръга — каза мисис Флъд. — Господин Бъркли, застанете встрани от групата и пазете тишина.
Джулия се премести леко и хвана хладната ръка на Лили, която остана неподвижна в нейната. За разлика от другите, Лили не беше отворила очи, когато Марк заговори. Той седна зад тях, но с лице към мисис Флъд.
— Имам нужда от вашата помощ, мисис Лофтинг — прошепна мисис Флъд. — Изпразнете съзнанието си, то трябва да бъде съвсем празно и бяло. Не оставяйте нищо да проникне в него.
Говореше по-бавно, а тембърът й бе станал още по-строг. Джулия полуотвори едното си око и различи плътния профил на мисис Флъд, очертан на слабата светлина, идваща откъм трапезарията — косата и се белееше като газов пламък. Тя изглеждаше по-тежка и по-възрастна. Джулия затвори очи и започна да мисли за бяла чинийка.
Отсреща на кръга мис Тут започна да диша шумно. Ръката на Лили лежеше все така неподвижна в тази на Джулия, която започваше да изпитва болка в бедрата. Очите й се затвориха и тя видя бягащи картини — за миг се появяваха лица или пейзажи, после преминаваха в друга сцена. Мойсей Херцог, приличащ на стар професор по английски от Смит Колидж, се преобрази в бълхата на Блейк. А грозните черти на бълхата постепенно се превърнаха в лицето на Магнус. С усилие на волята Джулия успя да прогони последната картина — тя си представи облаци, големи облаци, които покриха и скриха това лице с натрапващи се черти. Когато облаците се разпръснаха, разкриха един от изпосталелите безделници от съня и. После този човек стана баща й — той я гледаше с израз на безсилна жал. Джулия се виждаше на покрива, покрит с намазана с черен катран хартия, как държи мъртвата Кейт. Бедрата я боляха — дясното всеки момент щеше да се схване. Джулия се наклони и успя да опъне единия си крак пред себе си. Мистър Пиго разтърси ръката й неодобрително.