Любовна песен за утре
- Автор: Боковън Джорджия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камелия Антонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовна песен за утре». Краткое содержание книги:
— Тоест, този, когото няма да държиш на разстояние? Затова ли се криеш в грозни дрехи и толкова свирепо опъваш косата си, сякаш се боиш да не падне?
Ейми дълбоко си пое въздух, преди да отговори.
— Опитваш се да ми кажеш, че би предпочел да имаш до себе си кукла, която само да краси офиса ти?
— Ако добре си спомняш, моето желание беше да работя сам в кабинета си.
Тя си даде сметка, че спорът им бе отишъл твърде далеч от първоначалното й намерение. Ако не внимаваше, отново я грозеше опасността да загуби работата си.
— Мисля, че вече се разбрахме по този, въпрос.
— Точно така. Сега разнищваме тази глупост за твоята репутация.
— Глупост ли?! — едва не се задави Ейми.
— Защо само за миг не спреш и не се замислиш какви ги дрънкаш? Нима наистина допускаш, че мога да назнача жена на заплата, само за да се любя с нея?
Марк започна бавно да закопчава ризата си.
— Никога не съм плащал на жена за секс — продължи той с дрезгав баритон. — Защо да го правя сега?! Можеш да спиш спокойно, госпожице Тревър, защото чувствата ни са взаимни. А сега бих искал да закуся, ако нямаш какво повече да ми кажеш.
— Ако не възразяваш, аз пък бих желала да се поразходя през това време.
— Възразявам! Трябва да обсъдим насаме някои неща преди обяда.
Безсмислено бе да се спори с него, затова Ейми дръпна един стол и седна на масата.
— Впечатленията ми от Роджър Корниш… — поде сухо.
— Чакай малко! — прекъсна я Марк и отвори плъзгащата се стъклена врата, която водеше към малка тераса с изглед към игрището за голф. — Май ще закуся навън. Някакви възражения?
— Нима те биха имали някакво значение?
— Вероятно не. Освен ако не са важни, разбира се. Нямаш алергия към слънцето или нещо от този род, нали?
Внезапно Ейми прозря колко са нелепи спорът им и надвисналата помежду им враждебност и не можа да сдържи усмивката си.
— И след случилото се току-що, сигурно ще ти бъде трудно да повярваш, че когато не съм край теб, аз всъщност съм много приятен човек.
Предложението й за мир бе съвсем неочаквано за Марк, но той нямаше намерение да го отхвърля и на свой ред се усмихна.
— Въобще няма да ми е трудно да повярвам — намигна й. — А може би аз предизвиквам най-доброто у теб?
— Ако мислиш, че тази сутрин се проявих в най-добрата си светлина, моли се да не ме видиш в най-лошата!
— Хайде да вървим! — ласкаво я подкани Марк и взе подноса със закуската. — Да се залавяме с това, преди съвсем да е изстинало!
Останалата част от уикенда премина под знака на помирението им. Когато неделята се изтърколи, Ейми с изненада откри, че ще тъгува по слънчевата Калифорния. Въпреки че с Марк се виждаха рядко след съботната сутрин, тя научи доста за него от приятелите му и наученото й хареса.
Той бе високо ценен в бизнес средите. Почти всички, с които Ейми разговаря, спрягаха името му с думата „почтен“. Жените го обожаваха, защото ги караше да се чувстват желани. Голяма част от тях обичаха Марк или го бяха обичали. Въпреки че бе непостоянен в чувствата си, те винаги оставаха лоялни към него. Съжаляваха, когато ги напуснеше, но никога не се огорчаваха. Мъжете пък му се възхищаваха и търсеха приятелството му, без да се страхуват от неговия успех и популярност.
По време на тричасовия полет обратно към Колорадо Ейми с болка осъзна, че и тя се бе поддала на чара му. Но за щастие, бе открила навреме грешката си и това щеше да й помогне да не затъва по-дълбоко. Убедена бе, че ще държи положението в свои ръце, докато е наясно с чувствата си. Не беше толкова глупава, та да си въобразява, че крехкото й влечение към Марк е голямата любов, която чакаше.
След като пристигнаха в Денвър, Марк й каза да си почине през следващите два дни, заради напрегнатия уикенд, още повече, че задачата й в правния отдел не била спешна. Ейми понечи да откаже, но после размисли. Въпреки голямото си желание да работи по своя план, който я бе довел в „Сигма“, чувстваше, че след преживяното с Марк в Калифорния трябваше за известно време да страни от него.
През първия почивен ден се зае с обичайните домакински дреболии: оплеви цветните лехи, които бе засадила от двете страни на алеята към къщата; изми прозорците и колата си, а вечерта разопакова няколко кашона с вещи на майка й, които бе съхранявала четири години. Тъй като търсеше място за извадените от кашоните неща, последния отвори едва в десет часа. Между ленените покривки откри метална кутия със снимки, които не беше срещала в семейните албуми. Отнесе я в спалнята и се изтегна удобно на леглото. Започна да разглежда фотографиите една по една. Лесно разпозна на тях роднини, които преди не беше виждала. Майчината ръка бе изписала с познатия ясен почерк датите, имената на хората и връзката им със семейството.