Любовна песен за утре
- Автор: Боковън Джорджия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камелия Антонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовна песен за утре». Краткое содержание книги:
— О, звучи страшно!
Въпреки шеговития тон, с който бе изречено това, Ейми усети някакво предупреждение в гласа му. Вече осъзнаваше, че Марк целенасочено работи върху представата на хората за себе си. Те го виждаха такъв, какъвто сам искаше да бъде в техните очи, и едва ли щеше да я насърчи в опитите й да прозре истинската му същност.
— Не се бой! Никому няма да кажа колко си чувствителен! — отвърна му иронично.
Марк внимателно я погледна. Сигурен бе, че в последния момент Ейми се бе отказала да изрече онова, което й е било на ума. В Калифорния се бе убедил, че тя е много проницателна по отношение на хората. Вероятно си мислеше, че вече познава и него. Интересно му бе да узнае мнението й за себе си, но тази сутрин вече се бе огънал достатъчно в решението си да поддържа с нея чисто служебни контакти.
— На приказки ли си дошла тук или на работа? — попита я с по-суров тон, отколкото му се искаше.
На езика му бе да й се извини, но бързо се отказа.
Внезапната промяна в отношението му нито изненада, нито смути Ейми. Донякъде дори я зарадва. Явно и двамата, водени от свои собствени подбуди, бяха решили, че е абсолютно важно отношенията им да бъдат строго професионални, а това бе добре дошло за нея и нейната мисия.
— Кажи ми само какво да направя — изрече тихо.
Седма глава
Марк се извърна към вратата, когато Ейми връхлетя като хала в кабинета на връщане от обяд. Вече близо месец двамата работеха в едно помещение, а той изпитваше все същото приятно чувство, когато тя се появяваше на прага.
— Знаеше ли, че в Калифорнийския университет работят по създаването на лекарство за артрит, извлечено от корал, намерен в Карибско море? — рече задъхано Ейми и му подаде изрязана от вестник статия.
— А тук споменава ли се, че е четири пъти по-ефикасно от всяко противовъзпалително, което масово предписват в момента? — усмихна се Марк.
— Значи вече знаеш всичко за него?
— Журналистите последни научават за новостите в нашия бизнес. Обикновено ги осведомяваме, едва когато е направена съществена крачка към откритието, а това става бавно.
— А какво влияние има откритието на Калифорнийския университет върху работата на Чарли Соупър?
— Никакво. Обезболяващите и противовъзпалителни лекарства само притъпяват симптомите на артрита, Чарли разработва истински лек срещу него.
Ейми взе изрезката, смачка я и я запрати в кошчето за отпадъци.
— Е, дотук с моята сензационна новина!
Марк импулсивно я прегърна през раменете.
— Съжалявам, че ти провалих „изненадата“.
Приятелската му прегръдка придоби по-особен смисъл, когато тя почувства тежестта на ръката му и топлината, която сякаш запали гърба й. Страхуваше се, че ако се отдръпнеше прекалено бързо, Марк ще усети дълбокото й смущение.
„По дяволите! Та ние се разбираме толкова добре. Но щом всичко е наред, защо тогава ми се подкосяват краката дори само при един нормален човешки жест?!“
— Няма нищо… — засмя се нервно. — Може би ще успея друг път.
Марк я пусна също тъй небрежно, както я бе и прегърнал, умело прикривайки бурята, която бушуваше вътре в него.
— Как върви съдебният процес? — хвана се за първата хрумнала му тема, за да възвърне официалния характер на техните отношения.
— Спечелихме ново отлагане на делото.
— Добре! Искам да ги схрускаме!
В досегашната си практика като шеф на фармацевтичното предприятие „Сигма“ Марк помнеше три дела, които наистина бяха важни. Той бе инструктирал адвокатите си да приключат с тях възможно най-бързо, за да се избегнат големите разходи и лошата реклама, а също и да се докаже готовността на компанията да поема отговорност, когато нещата се влошат. Дребнавите дела обаче се водеха до последна капка кръв.
— А успя ли да уредиш среща с Уилсън и Леймбиър в Лондон?
— Уилсън е готов да изслуша предложението ни, но Леймбиър отказва да обсъжда възможността да работи за „Сигма“. „Империалисти“, „сребролюбци“, „пладнешки обирджии“ — това са само част от по-колоритните му епитети по наш адрес.
— Най-лошото е, че той е феноменален.
— А няма ли да създаде повече проблеми, отколкото би разрешил, ако дойде да работи за нас?
Напоследък Ейми все по-често говореше за „Сигма“ като за „наша“. Колкото и да се съпротивляваше, ентусиазмът на Марк бе заразителен. „Докъде ще ме доведе това?“ — запита се обезпокоена.
— Готов съм да се примиря с някои неща, за да привлека на своя страна такъв ум като Леймбиър.
Вътрешният телефон иззвъня. Марк се пресегна и натисна бутона.