Любовна песен за утре
- Автор: Боковън Джорджия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камелия Антонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовна песен за утре». Краткое содержание книги:
Гняв и тръпки на сексуално желание се сблъскаха у нея. „Как смее да прекарва нощта с друга жена, след като е довел мен в Калифорния! Всъщност, с какво право се интересувам за нощните му похождения, щом те въобще не ме засягат?“
— Добро утро — успя да отвърне Ейми със забележително спокойствие при положение, че в душата й вилнееше буря.
Изведнъж усети, че се задушава от неговата близост, и направи няколко крачки назад, за да си поеме дъх.
— Бих могла да дойда по-късно… — продължи да отстъпва тя. — След като си вземеш душ и се оправиш… Може би искаш и да поспиш.
„По дяволите! Защо подхвърлям такива глупави реплики и се държа така, сякаш никога през живота си не съм виждала мъж с разкопчана риза?!“
Марк спокойно отключи вратата на апартамента си, без да забележи нито нейната нервност, нито огъня в очите й.
— Не е нужно да идваш по-късно. Можеш спокойно да останеш и да поръчаш закуска за двама ни, докато аз се приведа в ред.
Той захвърли ключа на масичката й се отправи към спалнята, като пътьом окончателно разкопча ризата си.
— Нетърпелив съм да чуя впечатленията ти от хората, с които снощи се запозна — рече й през рамо.
Ейми неохотно влезе в дневната. През всичките й двадесет и осем години никой мъж не я бе третирал като безполово същество. Обикновено се ядосваше, когато мъжките погледи се плъзгаха по тялото й, ала сега вече знаеше, че далеч по-неприятно е да гледат на теб като на някаква статуя.
Когато Марк я назначи за своя асистентка, тя дори не предполагаше, че в неговите очи ще изглежда напълно безлична. Но нали именно с тази цел толкова старателно бе подбрала дрехите и прическата си?
Все пак отношенията им трябваше да почиват на твърди правила и Ейми смяташе да му го каже, веднага щом се появи. С колко жени се люби в извънработно време, си бе лично негова работа. Но щом я вземаше със себе си, значи ставаше въпрос за служебно пътуване и в този случай тя имаше право да очаква от него определено поведение.
Сърцето й се сви заради посоката, която отново вземаха мислите й. „Защо ми е толкова трудно да контролирам чувствата си към Марк? Какво ме засяга личният му живот?!“
Докато го чакаше, за сетен път си напомни, че единственото нещо, към което трябва да се стреми, е доверието му. Трябваше да се добере до секретния архив, а никога нямаше да успее, ако продължаваше да се терзае заради дребни и незначителни неща.
„Как само ме погледна преди малко!“ Ейми вдигна ръце от отчаяние. „През живота си съм виждала много мъжки гърди и гърдите на Марк с нищо особено не се отличават от тези на другите мъже. Тогава как да си обясня смешното пърхане в душата си?!“
Марк се отпусна под горещата струя на душа. Прекарал бе тежка нощ. Първо трябваше да помогне на Шели Мърдок да изтрезнее, за да я убеди, че няма да реши семейните си проблеми, като му се отдаде. После, след като вече бе изпила доста кафе, тя бе повторила и потретила, че се чувствала много гузна, задето е предложила да се любят. През останалото време двамата бяха водили дълъг и на моменти мъчителен разговор за съдбата на Шели при евентуална раздяла с Брус.
Марк познаваше и двамата още от колежа и му беше болно и неловко, когато Шели му се бе „изповядала“ за причините, довели до отчуждението им. След като бе научил пошлите подробности, той се бе постарал да я увери, че Брус е тръгнал с друга, само заради наранената си гордост. Че двете поредни лоши години на рекламната агенция, която държи с брат си, и реалната опасност от фалит вероятно са разклатили нервите му. Ала логическото обяснение на повода за изневярата на Брус съвсем не бе успокоило Шели.
До сутринта Марк бе успял поне да изтръгне обещание от нея, че ще се види с Брус, и двамата ще се опитат да изгладят нещата помежду си. След всичко това той бе решил, че е извършил едно добро дело.
Сепна се, като се сети, че асистентката му го чака, и спря душа.
Ейми продължаваше да бъде загадка за него. Тъкмо когато си въобразяваше, че я е проумял, тя отново му се изплъзваше. Въпреки че всячески се опитваше да прикрие физическата си красотата, тя бе съвсем очевидна, както и силният й характер. Като всяка добра асистентка Ейми се стараеше безпрекословно да изпълнява заповедите му, ала очите й гневно заблестяваха всеки път, когато разговорът се насочваше към обстоятелствата около нейното назначение. През тези четири дни на тяхното познанство Ейми бе проявила неочаквано чувство за хумор, което понякога граничеше със сарказъм, но никога не нарушаваше добрия тон.
В самолета Марк дискретно я бе наблюдавал как чете вестник, любопитен да узнае кои статии ще привлекат вниманието й и кои карикатури ще я накарат да се усмихне. Не се бе изненадал особено, когато Ейми се бе спряла на същите статии, които той бе прочел сутринта.