Любовна песен за утре
- Автор: Боковън Джорджия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камелия Антонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовна песен за утре». Краткое содержание книги:
— Същото бих могла да те попитам и аз.
Разговорът им бе станал вече много личен, но Ейми не знаеше как да го обърне в друга посока или пък може би не искаше.
— Много съм си добре така — тихо отвърна Марк.
— Това не е отговор. Аз бях откровена с теб. Сега е твой ред. Защо си все още ерген, след като си на трийсет и пет години?
„Какво ми става? Семейното му положение въобще не е моя работа!“
Марк така се умълча, че Ейми се уплаши, да не би да е прекалила.
Най-сетне той неохотно поде:
— Чувал съм, че когато децата пораснат, те подсъзнателно следват примера на своите родителите, дори ако не одобряват техните методи на възпитание. Оженя ли се, ще поискам да имам деца, но никога няма да си простя, ако ги възпитам така, както баща ми възпитаваше мен…
Марк даде мигач и зави по тясна, дълга алея, от двете страни, на която растяха разкошни палми.
— Така че нямам причина да се женя.
Той спря до един фонтан, който се намираше в центъра на голяма кръгла площадка. Срещу него се извисяваше синьо-бяла викторианска къща, а пред нея върху широка морава бяха пръснати масички с ярки чадъри. Навсякъде имаше цветя. Келнерите бяха облечени в кестеняви костюми и бледорозови ризи, а на реверите им бе забоден по един червено-бял карамфил. Те ловко си пробиваха път през тълпата от гости и отнасяха подносите с ордьоври. В специално построени павилиончета чинно стояха виночерпци, готови всеки момент да наливат и възхваляват качествата на предлаганите тази вечер вина.
— Удивително! — възкликна Ейми и слезе от колата.
— Семейство Бейкър ще се радват да узнаят, че някой е забелязал усилията им — рече Марк.
Хвана я под ръка и я поведе към къщата.
— Докога ще останем тук?
— Вечерята е обявена за осем, но едва ли ще я сервират преди девет.
— И моята задача е да се запозная с тези хора?
Той се спря, притегли я до себе си и тихо й заговори:
— Виждаш ли онзи огромен мъж с очилата до червено-белия чадър?
Ейми скришом погледна натам.
— Онзи, който сякаш е ял нещо, което не му понася?
Марк се усмихна.
— Казва се Феликс Емерсън и е един от най-добрите специалисти по международно право в света. А високата тъмнокоса жена, която държи обувките си, е Мери Саймън. Тя познава банковото дело по-добре от всеки друг. Не се оставяй да те заблуди бабешкият й вид, защото в заседателната зала е истинска фурия.
Ейми старателно запаметяваше цялата информация за тези хора.
След като се присъединиха към гостите, Марк отстъпи пред настойчивите молби на няколко красавици, които държаха да чуят мнението му за сетивните въздействия на парфюма, а тя пристъпи към изпълнението на задачата си.
Коктейлът и последвалата го официална вечеря й харесаха. Обслужването беше фантастично, а всичко, което опита — доста вкусно. Хората, с които се запозна, бяха умни, начетени и когато напълно се отпусна в компанията им, Ейми откри, че са и много забавни.
През цялото време Марк беше на значително разстояние от нея и винаги в компанията на някоя красива жена. Щом стана време за ресторанта, двамата потеглиха в различни коли. На вечерята седяха на една маса, но в противоположни краища. И тук Марк бе обграден от хубавици, всяка от които упорито се стремеше да привлече вниманието му.
Ейми започна да изпитва раздразнение от безкрайния им флирт. Как и с кого прекарва времето си през уикенда Марк, не беше нейна работа, но въпреки че си знаеше мястото, не можеше да се отърси от чувството, че той я е завел на купон като своя приятелка и я е изоставил.
Съвсем скоро разбра, че предстои най-лошото. След вечеря Марк дискретно й прошушна, че нямало да се прибере в хотела, защото имал други планове. Ейми се огледа и съзря една брюнетка с очи на сърна, която нетърпеливо го очакваше на входа.
Когато свърши с наставленията, Марк й връчи ключовете от колата си и добави:
— Утре те искам в седем и половина на закуска в моята стая! Нетърпелив съм да узная впечатленията ти от вечерта.
„Като капак на всичко и това ли?!“ Ейми вътрешно кипеше от яд, но криво-ляво се усмихна.
— Ще бъда точна.
Петнайсетте мили до хотела, които измина тази нощ, й се сториха като хиляда.
Шеста глава
На следващата сутрин Ейми тъкмо се канеше да почука на вратата му, когато Марк изневиделица се появи зад гърба й.
— Добро утро! — рече й той и се пресегна да отключи апартамента си.
Ейми премигна от изненада. По всичко личеше, че шефът й се прибираше едва сега. Беше без папийонка и пояс, а фрака си носеше преметнат през рамо. Брадата му бе набола и косата падаше небрежно на челото му. Разкопчаната риза откриваше съблазнителна гледка към леко окосмените му гърди, но Ейми бързо отмести погледа си.