Любовна песен за утре

Марк се запита как ли би реагирала Ейми, ако й кажеше, че харесва телосложението й, и че въобще предпочита жени със здрав апетит, които изглеждат така, сякаш могат да се справят с едноседмичен преход в планината. Нищо не му бе по-досадно от това, да покани една жена на вечеря, а тя да не хапне дори и трохичка, защото после трябвало да изглежда добре в модния си тоалет. Когато прегръщаше жена, не искаше да се страхува, че тя би могла да се счупи в ръцете му.

— Имаш ли братя и сестри?

Ейми осъзнаваше, че не бива да му разказва за себе си, но не се сещаше как да смени темата.

— Аз съм единствено дете в семейството — неохотно отвърна. — Баща ми почина, когато бях на три години, и мама не се омъжи повторно.

— Странно! — рече тихо Марк. — И аз съм единствено дете. Мама умря, когато бях на девет, и двайсет години след смъртта й баща ми се ожени за друга, от която няма деца.

— Трудно ли ти беше да живееш без майка?

— Да, трудно ми беше. А на теб трудно ли ти беше без баща?

— Ако той беше до мен, сега щях да бъда друг човек.

— Как така?

Ейми се загледа навън през страничното стъкло. Лозята се бяха ширнали чак до планините, а някои дори бяха изпълзели и по ниските склонове. Залязващото слънце багреше разкъсаните облаци в оранжево-розово. От някакво градинско барбекю се издигаше синкав дим.

Отново обърна поглед към Марк. Нейният враг искаше да узнае как й се е отразила бащината смърт. Ставаше й все по-трудно да го мрази.

— Никога преди не съм мислила за тези неща, но смятам, че реакцията на мама към смъртта на татко е една от основните причини да не се омъжа досега. Той беше всичко за нея. Струва ми се, че с поведението си мама ме научи да не се задоволявам с по-малко от това, което е тя имала в лицето на баща ми. Ще се омъжа само тогава, когато срещна човек като него.

„Защо, по дяволите, му разказвам всичките тези неща?!“

Обикновено Марк ставаше неспокоен, когато някоя жена отваряше дума за брак по какъвто и да било повод. А с Ейми не само че не се чувстваше притеснен, а и му се искаше да узнае колкото се може повече за чувствата й.

— А може би досега си мислила главно за кариерата си и този единствен мъж, когото търсиш, се е появил, но точно тогава ти си седяла пред компютъра и не си го забелязала?

Ейми се усмихна.

— Възможно е, но не ми се вярва това да се е случило. След като завърших колежа, излизах с различни мъже и стигнах до извода, че тези, които отговарят на моите изисквания, отдавна не съществуват.

— Значи вече си престанала да търсиш и си решила да живееш само заради работата си?

Тя срещна погледа му и това, което видя в него, я смути.

— Откъде знаеш?

— Ти ми каза.

„Ах, да, интервюто!“ — мина й през ума.

— Значи ме проверяваш дали онзи ден съм говорела сериозно за това, че винаги мога да се преместя?

— Не! „Сигма“ и твоята работа в компанията нямат нищо общо със сегашния ни разговор. Просто се чудех как е възможно жена като теб, способна да си създаде сериозна връзка, да няма желание за такава.