Ограбен копнеж
- Автор: Макгрегър Кинли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ограбен копнеж». Краткое содержание книги:
Малцина знаят истинското му име, но половината свят трепери от ужас при споменаването на Морган Дрейк, прочутия пират, който държи целия британски флот в страх и трепет.
Младата репортерка Серенити Джеймс също изпитва странно вълнение, когато мисли за този опасен мъж. Но е твърдо решена да рискува живота, невинността и сърцето си, за да разкрие тайната, която мистериозният морски вълк така ревниво крие…
— Барни! — изръмжа Джейк и в гласа му звънна недвусмислена закана.
— Е, добре, тогава ще кажа на капитана за нея и…
Джейк сграбчи ръката на Барни и я изви, докато двамата застанаха очи в очи.
— Чуй какво ще ти кажа. Ако не искаш Уейърд Хейс да качи Морган на бесилката, ще измъкнеш кораба оттук, докато още е възможно. Аз ще се погрижа за жената… и за Морган.
— Е, добре, щом ти ще си човекът, на когото ще смъкне кожата. — Барни хвърли последен поглед към Серенити и излезе от малката каюта.
— Простете — изрече Серенити със скърцащ от болка и тревога глас, — но наистина не ми се вярва, че смятате да излезете в открито море, докато аз съм на борда.
Около устните на Джейк заигра усмивка.
— А как ще го предотвратите?
— Може би като крещя?
Мъжът се изсмя дълбоко и коварно. Ако беше вярно, че очите са огледало на душата, този мъж нямаше душа. Пронизващият му поглед не разкриваше никакви чувства, когато преспокойно измъкна изпод наметката си дълъг, грозен нож.
— Опитайте се и ще се лишите от езика си. — Пръстът му се плъзна изпитателно по блестящото острие.
— Няма да посмеете — изграчи Серенити. Беше толкова ужасена, че гласът й отказа.
— Правил съм и много по-лоши неща.
По блясъка в очите му тя позна, че казва истината. Велики боже, нима този мъж наистина не уважава човешкия живот?
Откъде ли беше разбрал, че тя храни особени чувства към езика си?
— Защо ме отвлякохте?
Мъжът скри ножа в диплите на наметката си и въздъхна.
— Сигурно няма да повярвате — направих го за ваше добро.
— За мое добро? Откъде ви хрумна?
— За съжаление при дадените обстоятелства нямам време да ви обясня. Трябва да се уверя, че Барни ще изпълни заповедите ми и че един твърдоглавец ще се вслуша в гласа на разума. Затова ви моля да ме извините… — Той се обърна към вратата.
— Почакайте!
Джейк спря и се обърна към нея с високо вдигнати вежди.
— Няма да кажа на никого, че сте ме отвлекли — увери го тя. — Моля ви, моля ви, пуснете ме да си отида!
— За съжаление не мога. — Мъжът наклони глава и я огледа преценяващо. — Е, да ви запуша ли устата, преди да изляза?
Серенити поклати глава. Наистина обичаше езика си и беше решена да запази колкото може повече от свободата си. Някой ден ще сляза от този кораб, даже ако се наложи да скоча през борда и да плувам до вкъщи — обеща си тя. По дяволите всички акули и морски чудовища!
След два часа Серенити все още седеше вързана в малката каюта на Барни. Каква ти каюта — това беше по-скоро миша дупка. Нейните кутии за шапки бяха много по-просторни.
Бе опитала всичко, за да се освободи, но без резултат. А сега беше вече много късно.
Усети как корабът напусна стоянката си и се понесе с пълна скорост към открито море. Какво да прави сега?
Въпреки всичко можеше да се развикаш — повтаряше си потиснато.
Ако го бях направила, Джейк щеше да ми отреже езика.
Може би, но нима не е по-добре да ти отреже езика, вместо да попаднеш в ръцете на баща си след случилото се тази нощ?
Серенити затвори очи и си представи в детайли изражението на баща си.
За бога, какво бе направила? Това не беше приключението, което търсеше. Нито за миг не беше помислила, че ще се озове в трюма на някакъв кораб, поел кой знае за къде.
Изведнъж чу навън скърцане на ботуши. Обзе я ужас и спря да диша.
Вратата се отвори с трясък.
— Барни, трябва ми… — Добре познатият глас замлъкна. Пиратът на мечтите й вдигна глава от часовника с капаче, които държеше в ръка, и занемя. Погледът му се плъзна по тялото й и я вцепени. Когато дойде в печатницата, сигурно е бил гневен, но онзи гняв не беше нищо в сравнение с този…
— Барни! — изрева пиратът с глас, способен да заглуши и най-диво бушуващата буря.
— Добър вечер, капитане — поздрави го Серенити с най-мекия си глас. Изведнъж много се възгордя, че бе успяла да запази достойнството си въпреки смешната и едновременно с това ужасна ситуация.
— Какво правите тук, по дяволите? — изрече мъжът между здраво стиснати зъби.
Тя извъртя ръцете си, за да му покаже въжетата.
— Седя на крайно неудобен стол.
— Виждам — отвърна той, озова се с един скок до нея и коленичи пред стола. — Как попаднахте тук?
Извади от колана си огромна кама и Серенити едва не изпищя. Веднага видя във фантазията си как святкащото острие се забива в гърдите й.
Пое дълбоко въздух да изпищи, но в този миг по дъските отекнаха бързи стъпки.
— Мога да обясня, капитане — извика Барни още преди да застане на вратата.
— Надявам се — изръмжа Морския вълк с дълбок, страховит глас, какъвто Серенити никога не беше чувала. През това време сръчно сряза с камата въжетата, които стягаха ръцете и краката й. Отвън се чуха нови стъпки и Джейк застана до Барни. На лицето му беше изписано леко смущение.