Албум за растения и животни
- Автор: Боев Николай, Петров Славчо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Албум за растения и животни». Краткое содержание книги:
КОКИЧЕ
Още през февруари изпод снега се показва зеленото стъбълце на кокичето. Понеже тогава дърветата още не са се разлистили, слънцето прониква свободно до земята, сгрява я и помага на кокичето да цъфне. Отначало от почвата се подават два шиловидни листа, като между тях излиза стъбълцето. То завършва с пъпчица. От нея се развива само един цвят. Той увисва надолу като камбанка — така в него не може да влиза вода и цветчето се предпазва от измръзване. Състои се от 6 листенца — три външни и три вътрешни. Вътрешните листенца са малки и зеленикави По ръбчетата.
Цветът има 6 тичинки и плодник, който прилича на тръбица. Той съдържа сладък сок, който привлича насекомите. Понеже сокът е на дъното на цветчето, насекомите влизат вътре в него, тичинковият прашец полепва по тялото им и те го пренасят на други цветове. Така става опрашването, след което кокичето завързва плод. Плодът е суха кутийка със семенца. Като узрее, кутийката се разпуква на три и семената се разнасят от вятъра.
Ако поради лошо време цветът не даде семена, кокичето не загива, а покарва отново на следващата пролет от подземната си част — луковицата. В нея се събира резервна храна за през зимата. Покрита е с кафяви люспи, които я предпазват от студ, суша и повреда. Напролет от долната част на луковицата поникват тънки коренчета, а от горната — надземното стъбло. През есента кокичето увяхва и изгнива. Остава само луковицата под земята.
Има 20 вида кокичета. У нас различаваме гръцко кокиче-листата му се усукват, снежно — листата му имат широк-гръбен ръб и не се усукват, и елвезиево кокиче, което е по-едро от другите видове и с по-широки листа. Среща се рядко. През април — май цъфти блатното кокиче. Неговото стъбло е по-високо и има по няколко цвята. То расте по влажни, засенчени почви главно по долното течение на реките.
Чували ли сте за нивалина? Това е световно известно лекарство против страшната болест детски паралич. Нивалинът се получава от блатното кокиче и е открит от български учен.
МИНЗУХАР
Напролет край топещите се снегове започва да цъфти минзухарът. Той расте по припечните ливади и хълмове и цъфти почти едновременно с кокичето. Появява се толкова рано, понеже в подземната му част има натрупана резервна храна, която поддържа растението, докато земята се постопли. Едва тогава той започва да смуче сокове от почвата. Подземната му част прилича на картофче и се нарича гулийка. Тя е обвита с кафява люспица. От долната си страна има малки коренчета. Този предвестник на пролетта обича слънчевите лъчи и се е нагодил така, че се появява, преди гората да е разлистена, преди дърветата и храстите да са хвърлили сянка.
Надземната част на минзухара се състои от тесни и остри листенца и стръкче, на което стои цвят. Зелените игло-видни листа излизат на снопчета от възжълти влагалища. Цветовете завършват с дълга тръбица. Нощем се затварят. Двуполови са и приличат на фунийка, която завършва отдолу с шест еднакви дяла. Цветовете на минзухара са жълти, лилави или бели. Поради това някои го делят на пролетен (жълт) и есенен(син, бял) минзухар. Но не бива да се забравя, че синият минзухар се появява и пролетно време. Неговите близалца са жълточервени и съдържат много ценна боя (кроцин). В света са познати над 20 вида минзухари.
На всеки цвят различаваме цветни листенца, тичинки и плодник. Опрашването се извършва от пчелите и другите насекоми. Ако тичинковият прашец попадне върху плодника, след като растението прецъфти, се появява и плодът. Той е кутийка, пълна с дребни семена. Щом семената узреят, кутийката се разпуква и те се разнасят от вятъра и се засяват сами.
След като прецъфти, минзухарът не престава да се храни от почвата и трупа отново резервна храна в гулийката. От нея на другата година пак ще израсте и цъфне нежното цвете.
Като ранно пролетно цвете минзухарът се засажда в градините ц дворовете. Препоръчва се за ранна паша на пчелите. В някои краища на страната използуват цветовете му за боядисване на вълната в жълт цвят.
МОМИНА СЪЛЗА
Момината сълза е нежно цвете с удивително приятна миризма. Тя е разпространена из проредените широколистни гори, храсталаците и тревистите места. Момината сълза многогодишно тревисто растение, с тънко коренище, от възходящия връх на което излизат безлистното цветоносно стъбло и листата. Цветоносното стъбло е тънко, високо обикновено около 15 см, а цветовете му са на върха. Те са бели I приличат на назъбени камбанки, наредени едностранно една на-друга. На брой са от 6 до 10, рядко до 20. Прикрепени са на нежни дръжчици. Всяко цветче има зелен плодник и шест тичинки. Момината сълза цъфти обикновено през май. Листата и са си но удължени, заострени и по тях се забелязва надлъжно жилкуване. Отначало листата са навити на руло и обвиват стъблото в основата. През есента те изсъхват и изгниват. Плодовете са малки ярко червени топчести ягодки. Според легендата, това били капчици кръв от сърцето на момината сълза, която скърбяла по отминалото лято.