Предателство в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Предателство в смъртта». Краткое содержание книги:
— Да му се не види, Рурк! — възкликна и гневно прибра оръжието в кобура. — Какво търсиш тук?
— Теб.
— Никой няма право да влиза в апартамента. Не забеляза ли, че вратата е заключена с полицейски код?
Докато говореше, й хрумна, че Рурк би разкодирал заключващото устройство със същата лекота, с която тя бе отворила вратата със специалната си карта.
— Тъкмо затова те потърсих тук, след като ми съобщиха, че се намираш в хотела — усмихна се той. — Здравей, Пийбоди.
— Какво искаш? — сопна се Ив, преди помощничката й да отговори на любезния му поздрав. — Заета съм!
— Виждам. Реших, че може би ще започнеш да разпитваш хората от персонала. Бари Колинс си е у дома, но началникът му е на твое разположение, както и една камериерка на име Шийла Уокър, която е била добра приятелка на Дарлийн. Дошла е да прибере вещите от гардеробчето на починалата, за да ги предаде на семейството й.
— Да не е посмяла да ги докосне…
— Предупредих я, че не бива да го прави без твое разрешение, и я помолих да почака, за да поговориш с нея.
Гневът на Ив се разгоря като буен огън, сетне постихна и започна да тлее като жарава.
— Нямам нужда да ми вършиш работата и да ми уреждаш срещи с хората от персонала!
— Знам, че можеш да се справиш и сама — съгласи се Рурк.
Тонът му беше толкова любезен, че тя не знаеше дали да се засмее, или да се разсърди, затова предпочете с чест да излезе от положението:
— Все пак ти благодаря, защото ми спестяваш време. Запомни, че никой, абсолютно никой не бива да влиза в този апартамент, докато не разреша.
— Ясно. Когато приключиш тук, можеш да се свържеш с мен по вътрешния телефон — само избери 001.
— Засега приключихме огледа на местопрестъплението. Предпочитам да разпитам хората от персонала. Да започнем с Шийла Уокър.
— Можеш да използваш една от залите за съвещания, която се намира на партерния етаж.
— Не, предпочитам да разговарям с момичето и с другия човек на работните им места. Така ще ги предразположа и ще се чувстват в свои води.
— Както искаш. Шийла е в общото помещение на камериерките. Ще те заведа при нея.
— Добре. Не е зле да присъстваш и ти — добави, когато той й отвори вратата и я пропусна пред себе си. — Предполагам, че по този начин жената ще се почувства защитена.
Само три минути бяха достатъчни на Ив да разбере, че е постъпила правилно, като покани съпруга си да присъства на разговора й с камериерката. Шийла беше висока и слаба чернокожа девойка с огромни очи. Преглъщаше сълзите си и час по час обръщаше поглед към Рурк, търсейки защита и опора.
Говореше с акцент, типичен за някой от тихоокеанските острови, но мелодичният й глас често бе заглушавай от ридания. Ив кисело си помисли, че главоболието й е в кърпа вързано.
— Беше толкова мила — хлипаше Шийла. — Не съм я чула да казва лоша дума по адрес на когото и да било. Очите й сияеха, винаги беше усмихната. Случваше се гостите да я видят или да я заговорят, докато тя почиства стаята им. Навярно присъствието й повдигаше настроението им, защото винаги й даваха големи бакшиши. А сега… сега е мъртва и никога повече няма да я видя…
— Знам колко боли, когато изгубиш приятел, Шийла. Забелязала ли си напоследък нещо да я тревожи?
— Не, беше щастлива като пойна птичка. Смятахме през почивния ни ден да обиколим магазините и да се купим обувки. Преди да започнем вечерната обиколка на стаите, разговаряхме и планирахме как ще излезем по-рано и първо ще отидем във въздушния търговски център, за да получим от безплатните гримове, които подаряват на първите клиенти, посетили щанда за козметика. — Красивото й лице се изкриви от мъка: — О, господин Рурк, как можа да се случи!
Сетне избухна в сълзи, а той безмълвно стисна ръката й.
Ив продължи да я разпитва още половин час, но единственото, което постигна, бе да добие представа за убитото момиче. Според описанието на приятелката й Дарлийн била безгрижна и весела девойка, която обичала да обикаля магазините и да танцува, и която изживявала трепетите на първата любов.
Всяка сутрин след завършване на смяната й, закусвала с приятеля си. Хранели се в стола за персонала, само в дните, когато получавали заплата, си позволявали да посетят ресторанта, намиращ се на няколко пресечки от хотела. Бари винаги я изпращал до спирката и чакал, докато автобусът потегли, за да й помаха с ръка. Напоследък започнали да намекват, че възнамеряват през есента да наемат малък апартамент и да заживеят заедно. Дарлийн не споменала пред най-добрата си приятелка, за каквато се смяташе Шийла, че е видяла или чула нещо необичайно или тревожно. Вечерта, когато е била убита, най-спокойно тръгнала на рутинната обиколка на стаите и както обикновено била усмихната.