Предателство в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Предателство в смъртта». Краткое содержание книги:
Шефът на момчетата, отговарящи за посрещането на гостите и за пренасянето на багажа, се изказа също така ласкаво за Бари. Описа го като трудолюбив младеж с приятен характер, който бил влюбен до уши в чернокосата камериерка Дарлийн. Преди месец получил повишение на заплатата и показвал на всички свои познати златното медальонче във форма на сърце, което купил на любимата си по случай навършването на половин година от запознанството им.
Ив си спомни, че на видеозаписа беше видяла как момичето изважда медальончето изпод униформената си блуза и нежно го докосва, докато чака пред апартамент 4602.
Докато прекосяваше фоайето заедно със съпруга си и с помощничката си, на Ив й хрумна нещо.
— Пийбоди, ще ти задам въпрос като на младо и влюбено момиче.
— Ами че аз съм си точно това — младо и влюбено момиче.
— Добре, де — промърмори Ив и едва се въздържа да не изскърца със зъби. — Ако си се скарала с приятеля си или искаш да приключиш връзката с него, ще носиш ли бижуто, което той ти е подарил?
— В никакъв случай! Ако сме се скарали жестоко, бих му го хвърлила в лицето. Ако ли пък съм намислила да го зарежа, ще прибера бижуто в някое чекмедже и ще изчакам до момента на раздялата. В случай, че има шанс нещата помежду ни отново да потръгнат, ще скрия подаръка, докато разбера накъде духа вятърът. Девойката открито носи бижуто, подарено от гаджето й, когато иска да покаже не само на него, но и на целия свят, че той е нейният любим.
— Божичко, каква сложна етикеция! Как не се объркваш понякога? Но от всичко, което ми наговори, разбрах, че предположението ми е било правилно… Хей, какво правиш? — Тя удари през ръката Рурк, който измъкна изпод ризата й медальона с крушовидния диамант, които й беше подарил преди около година.
— Проверявам дали още ме смяташ за своя любим — широко се усмихна той.
— Обаче аз не нося медальона открито, за да покажа на целия свят чувствата си към теб — злорадо отвърна тя.
— Стига ми, че изобщо го носиш.
Ив забеляза дяволитото му изражение, присви очи и изсъска:
— Да не си посмял да ме целунеш тук! Ще те просна на земята, без да ми мигне окото! — Пъхна медальона под ризата си и се обърна към помощничката си: — Пийбоди, отиваме да разпитаме Бари. Така поне ще знаем, че сме приключили с този аспект на разследването. А с теб, драги ми съпруже, ще поговорим по-късно. Иска ми се да обсъдим изявлението за пред медиите.
— На твое разположение съм. С най-голямо удоволствие ще остана насаме с теб.
Внезапно усмивката му помръкна и той присви очи, като чу как мъжки глас тананика куплет от стара ирландска балада.
Преди да успее да се обърне, някой го сграбчи през шията и започна да го души. Рурк не беше от хората, които се предават лесно, но тъкмо когато се подготвяше да отхвърли невидимия противник, чу смях, който го върна в миналото, накара го да си спомни мръсните улички на бедняшкия квартал в Дъблин.
След секунда се озова притиснат с гръб до стената, а погледът му попадна на засмяното лице на един мъртвец.
— Май си позагубил тренинга си, приятел! Едно време нямаше да позволиш да те приковат до стената!
— Може би Рурк не е същият, но аз съм бърза колкото за двама ни! — изсъска Ив, мълниеносно извади от кобура оръжието си и го допря до гърлото на нападателя. — Назад, мръснико, или си мъртъв.
— Заплахите ти няма да го стреснат — промълви Рурк. — Той вече е мъртъв. А ти, Мик Конъли, защо не си в ада, за да запазиш място и за мен?
Пренебрегвайки лазерното оръжие, което беше допряно до гърлото му, Мик се изкиска:
— Не можеш да убиеш дявола, приятелю. Той напуска света само по свое желание. Майчице, погледни се на какво си заприличал! Тц-тц, жалка картинка!
Ив смаяно наблюдаваше двамата мъже, които се усмихваха като слабоумни.
— Успокой се, скъпа — промълви Рурк и я накара да свали оръжието. — Този грозник е мой стар приятел.
— Така си е. Хей, момче, никога не съм очаквал, че ще си наемеш жена за телохранителка.
— Не само че е жена, ами е и полицай — отвърна Рурк и още по-широко се усмихна.
— Леле мале! — изкиска се Мик, отстъпи крачка назад и шеговито потупа приятеля си по страната: — Едно време бягаше от ченгетата както дяволът от тамян, а сега си се сприятелил с… блюстител на реда.
— Помежду ни има нещо повече от приятелство — тя е моя съпруга.