Предателство в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Предателство в смъртта». Краткое содержание книги:
— Сигурно камериерката е сменила използваните кърпи, когато е дошла да оправи леглото за през нощта. Може би нашият човек е взел душ след уморителното пътуване. — Тя тръгна към спалнята, като продължаваше да разсъждава на глас: — Прилежното момче, което раздига масата, след като се нахрани, положително мие ръцете си, след като използва тоалетната. Не ми се вярва да се е стискал повече от пет часа.
Влезе в банята до всекидневната, която беше умалено копие на другата, намираща се до спалнята. Душ-кабината беше от синьо стъкло, блестящата порцеланова тоалетна чиния дискретно беше скрита зад вратички със същия цвят, луксозните хавлиени кърпи бяха снежнобели.
— И тук козметичните средства липсват — промърмори озадачено.
— Снощи не забелязах тази подробност — изчерви се помощничката й.
— Защо да дава пари за сапун и за шампоан, след като може да ги получи безплатно? Още повече, че продуктите са първокачествени — с насмешка изрече Ив. Влезе в спалнята и се огледа, преди да отвори вратата на банята.
Помещението беше много по-голямо от онова до дневната. Ваната беше с размерите на езерце, душът беше със специално приспособление за регулиране на налягането на водните струи, имаше и кабинка за изсушаване. Ив беше гостувала в подобен хотел, който също бе собственост на Рурк, и знаеше, че дългият плот пред огледалото би трябвало да е отрупан с красиво подредени шишенца и кутийки с лосиони и с кремове. Ала върху този нямаше нищо.
Тя се намръщи и се приближи до закачалката от блестящ месинг, за да разгледа трите луксозни хавлиени кърпи, украсени с монограма на хотела.
— Използвал е тази. Подай ми плик, за да я предадем за лабораторен анализ.
— Как разбрахте, че кърпата е била използвана?
— Окачена е по различен начин от другите — монограмът не е центриран. След като е удушил жертвата си, престъпникът е измил ръцете си, избърсал ги е с кърпата и по навик я е върнал на закачалката. Предполагам, че се е скрил някъде, за да изчака идването на камериерката. Тя е влязла да вземе използваните кърпи, оставила е чисти, а през това време мръсникът я е държал под око и си е правил сметка как да я нападне… Нищо чудно да е бил в дрешника — добави замислено. — Дарлийн отново прекосява спалнята. Носи използваните хавлиени кърпи и може би ги хвърля на пода. Заема се с оправянето на леглото и прилежно сгъва на триъгълник завивката. В този момент извергът се нахвърля върху нея. Изтръгва от ръката й пейджъра, преди тя да натисне бутона, и го захвърля до вратата, където го намерихме…
„После просва младата жена на леглото и извършва пъкленото си дело“ — мислено добави тя и сърцето й се сви, като си представи ужасяващата гледка. Опита се да я прогони от съзнанието си и продължи да говори с престорено безразличие:
— Дарлийн не е имала възможност да се съпротивлява, камо ли да побегне — няма следи от борба. Дори да се е опитала да се освободи от хватката на престъпника, не е имала никакъв шанс — той е бил два пъти по-тежък от нея. Само спалното бельо е изцапано и смачкано, но иначе в апартамента цари идеален ред. Затова предполагам, че я е пребил, изнасилил и удушил на леглото под звуците на оперната ария.
— Като си помисля за музиката, косата ми настръхва — промълви Пийбоди. — Всичко останало е обяснимо, но това… това е извратено.
— Той приключва с нея, поглежда часовника си и може би се поздравява, задето е действал толкаво експедитивно — продължи да разсъждава Ив. — Измива ръцете си и може би недоволно цъка с език, когато забелязва драскотините от ноктите на жертвата. Преоблича се, сетне прибира козметичните средства в куфара си. Накрая взима използваните кърпи, които тя е хвърлила на пода, и ги оставя в количката пред вратата на апартамента. Не е стигнал до там да смени и спалното бельо, но е искал да остави след себе си колкото е възможно по-голям порядък.
— Не може да бъде! Не съществува толкова безсърдечен човек!
— Така си мислиш, защото не познаваш Слай Йост. Бил е доволен от свършената работа, която изобщо не го е затруднила. Прекарал е няколко часа в луксозен хотел, нахранил се е до насита, напълнил е куфара си с луксозна козметика, а отгоре на всичко е получил прилична сума. Този човек ми е ясен, Пийбоди, струва ми се, че го виждам пред себе си. Обаче не проумявам кой и защо му е възложил мократа поръчка.
Замълча и пред очите й изплува мъртвата Дарлийн Френч, просната на голямото легло. Ненадейно чу как външната врата на апартамента се отвори. Измъкна оръжието си от кобура и направи знак на помощничката й да я последва. Безшумно запристъпва по коридора, заобиколи ъгъла и се втурна към вратата. На прага стоеше съпругът й.