Предателство в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Предателство в смъртта». Краткое содержание книги:
Въпреки че предположението изглеждаше невероятно, Ив реши да отиде в хотела и да провери какви хора са отсядали през последните две седмици в апартаментите, за чието поддържане е отговаряла Дарлийн.
Застана пред мъничкия си прозорец и се загледа навън, където цареше хаосът, обичаен за утрините в Ню Йорк. Задръствания имаше не само в уличното, но и във въздушното движение. Край прозореца бавно премина въздушен автобус, претъпкан с пътници, които не можеха да си позволят или не искаха да работят у дома. Появи се и хеликоптер, чийто пилот заснемаше с видеокамера движението на превозните средства по време на пиковия час, анализираше данните и ги съобщаваше на онези, които бяха потърпевши от задръстването.
„Навярно по този начин медиите запълват програмата си“ — помисли си тя и се намръщи, като си спомни, че вече я бяха търсили половин дузина репортери, за да коментира убийството или да им съобщи за залавянето на извършителя. Ала тя нямаше намерение да задоволи любопитството им… поне до момента, в който прекият й началник не я накараше да го стори. Дотогава предпочиташе да остави на Рурк да се занимава с представителите на медиите. Никой не се справяше с тях по-добре от него.
Чу звук от тежки подметки, които се плъзгаха по протрития линолеум, но не се обърна, а продължи да се взира през прозореца.
— Лейтенант, добро утро — колебливо каза Пийбоди.
— Погледни какъв огромен букет държи жената в онзи въздушен трамвай! Къде ли е тръгнала с толкова много цветя?
— Наближава Денят на майката, лейтенант. Може би тази жена е решила малко по-рано да направи задължителното посещение.
— Х-м-м, така ли мислиш? Всъщност няма значение. Искам да съберем информация за приятеля на убитата, Пийбоди. Името му е Бари Колинс. Ако наистина Дарлийн е станала жертва на наемен убиец, все някой му е платил. Не мисля, че едно пиколо получава достатъчно висока заплата, за да наеме скъпо платен главорез като Йост, но може би младежът ще ни насочи към евентуалния поръчител.
— Кой е този Йост?
— Извинявай, забравих, че още не съм ти съобщила най-новата информация. — Продължавайки да се взира през прозореца, Ив й разказа какво е научила от сведенията, които й бе изпратил ирландецът.
— Значи капитан Фийни ще се включи в разследването — промърмори Пийбоди. — Ще повикате ли на помощ и Макнаб?
Ив се обърна и учудено я изгледа. Помощничката й се мъчеше да симулира безразличие, но чувствата й бяха изписани на лицето й.
— Доскоро щеше да протестираш и да се цупиш, ако предложех да включим и Макнаб в нашия екип.
— Не, лейтенант, щях да се опитам да протестирам, а вие щяхте на бърза ръка да ме укротите. След това щях да протестирам мислено. — Пийбоди широко се усмихна и добави: — Но времената се менят. Сега с Макнаб се разбираме по-добре, най-вече откакто започнахме да правим секс. Само че…
— Моля те, спести ми подробностите за сексуалните ви преживявания! — прекъсна я Ив.
— Исках само да кажа, че напоследък той се държи някак странно.
— Ако погледнеш в речника, дефиницията за „Макнаб“ е „странен“.
— Познавам го добре и виждам, че е някак… различен — отговори Пийбоди и си каза, че трябва да запомни сравнението на Ив, за да го използва при първа възможност. — Той е… много мил и внимателен. Непрекъснато ми поднася цветя — мисля, че ги бере в парка, но все пак жестът му е изключително трогателен. Представете си, преди няколко дни дори ме заведе на кино, след като месеци наред го молих да гледаме този филм. Разбира се, после заяви, че едва не е умрял от скука, но все пак хвърли сума пари за билети и за пуканки по време на прожекцията.
— Не може да бъде!
— Затова си мисля, че… — Пийбоди избухна в смях, като видя как смелата и хладнокръвна лейтенант Далас запуши ушите си и нададе пронизителен писък, след което заповтаря:
— Не те чувам! Не желая да те чуя! Нямам намерение да те изслушам. Отивай да събереш информация за Бари Колинс! Веднага! Чуваш ли?
Помощничката й само помръдна устните си.
— Какво?
— Казах „Слушам, лейтенант“ — обясни Пийбоди, когато Ив отмести длани от ушите си. Тръгна към вратата, но миг преди да излезе, се обърна и добави: — Мисля, че си е наумил нещо за мен. — Сетне побягна.
— Не знам дали той си е наумил нещо за теб — промърмори Ив и седна зад бюрото си, — но аз със сигурност имам нещо наум — да изритам и двама ви отзад.
Беше в отвратително настроение, затова се обади в лабораторията и вдигна скандал на главния лаборант, че още не й е изпратил резултата от ДНК пробите.
Когато се срещна с Фийни, вече беше получила от лабораторията данни, потвърждаващи, че човекът, който е изнасилил и удушил Дарлийн Френч, е именно Силвестър Йост.