Предателство в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Предателство в смъртта». Краткое содержание книги:
Мик се облещи и се хвана за сърцето:
— Не думай! Няма нужда госпожата да ме заплашва с оръжието си. Умирам от преживяния шок. Право да си кажа, чувах разни слухове за теб, но така и не им повярвах.
Поклони се галантно, докато Ив прибираше оръжието си, сграбчи ръката й и я целуна, преди тя да успее да я отдръпне:
— Очарован съм да са запозная с вас, госпожо. Името ми е Майкъл Конъли, но приятелите ми казват Мик. Искрено се надявам, че и вие ще ме наричате така, причислявайки ме към вашите приятели. Със съпруга ви сме израснали заедно и честно казано, бяхме доста непослушни момчета.
— Аз съм Далас. Лейтенант Далас — строго каза тя, но тонът й се смекчи, като видя закачливите пламъчета, проблесващи в очите на Мик, които бяха зелени като листата на дърветата през лятото. — Казвай ми Ив.
— Ив, моля да ме извиниш, задето така се нахвърлих върху съпруга ти, но не можах да сдържа радостта си от срещата със стария ми приятел.
— Не се извинявай на мен, не моя врат щеше да строшиш. Засега довиждане. — Протегна ръка на Мик, като се постара да я обърне дланта си така, че да му попречи да я целуне. — Радвам се, че се запознахме.
— Аз също. До нови срещи.
— Да… — смотолеви тя и се обърна към Рурк: — Доскоро. — Сетне махна на помощничката си, която с ококорени очи наблюдаваше сцената.
Мик я проследи с поглед, докато излезе, и иронично подхвърли:
— Съпругата ти не ме харесва, приятелю. Не я обвинявам — има право. Хей, Рурк, наистина се радвам да те видя.
— Аз също. Между другото, какво търсиш в Ню Йорк, и то в моя хотел?
— Тук съм по работа. Знаеш, че съм делови човек. Всъщност щях да ти се обадя и да обсъдя с теб няколко сделки, които заслужават внимание. — Намигна и добави: — Ще отделиш ли малко време на един стар приятел?
Четвърта глава
Мик Конъли изглеждаше прекрасно за мъртвец, възкръснал от гроба. Светлозеленият му костюм напомни на Рурк за слабостта на стария му приятел към крещящите цветове. Елегантната кройка на дрехата прикриваше килограмите, които Мик беше натрупал през последните години.
Рурк с насмешка си спомни за детството им в Дъблин, когато двамата вечно бяха гладни и нямаха проблеми с наднорменото тегло.
Русолявата коса на Мик Конъли беше късо подстригана и подчертаваше овалното му лице, върху което неумолимото време беше оставило своя отпечатък. Предните му зъби все така стърчаха като зъбите на бобър, но върху горната му устна вече не никнеше рехавата растителност, която той навремето с гордост наричаше мустаци. Непроменени бяха само носът му, изкривен като на ирландски боксьор, закачливата усмивка и дяволитите смарагдовозелени очи.
Като малък той беше кльощаво и грозновато хлапе, покрито с лунички от главата до петите. Ала имаше сръчни ръце и остър език. Напевният му глас му беше типичен за обитателите на бедняшките квартали на Дъблин и звучеше като примитивна музика, подходяща за акомпанимент на безбройните юмручни схватки.
Когато влезе в кабинета на Рурк, който се помещаваше в главната сграда на хотела, той сложи ръце на кръста си и устните му се разтегнаха в ехидна усмивка, при което още повече заприлича на горила:
— Добре си се подредил, приятелю. Бях чул, че си станал мултимилионер, но онова, което виждам, ме кара да се чувствам отвратително.
— А ти как мислиш, че се почувствах, като те видях? — подхвърли Рурк. Радостта и изненадата от срещата със стария му приятел бяха преминали, питаше се какво ли ще поиска от него този призрак от отдавна забравеното минало. — Заповядай, седни и обясни как така се появи изневиделица.
— Непременно, драги.
Кабинетът беше обзаведен така, че да бъде едновременно функционален и елегантен. Като всичко, проектирано от Рурк, обстановката беше съобразена както с удобството, така и с предназначението на помещението. Свръхмодерният комуникационен център беше вграден така, че да не се набива на очи, всички устройства бяха монтирани зад стилно изработени табла на стените. Кабинетът напомняше на градското жилище на директор на голяма корпорация.
Мик се настани на едно от удобните кресла, протегна краката си и огледа помещението, сякаш оценяваше стойността на обзавеждането. Въздъхна и извърна поглед към голямата остъклена врата, през която се излизаше на просторна тераса.
— Да-а-а, виждам, че наистина си се замогнал, стари друже. — Извърна поглед към приятеля си от детинство и дяволито се усмихна: — Ако обещая да не напъхам в джоба си някоя скъпа вещ, ще ме почерпиш ли една бира?
Рурк дръпна панела, закриващ нишата с автоготвача, и поръча две бири „Гинес“.