Ритматистът

Отвори се задната врата на канцеларията.

— Флорънс? — попита директорът. — Кой е следващият?

Джоел стана и срещна погледа на директора. Грамадният мъж се намръщи и мустакът му провисна.

Флорънс прекоси канцеларията и му подаде бележката от професор Ким. Директорът я прочете, после изпъшка — мощен, бумтящ звук, който сякаш отекваше.

— Влез тогава.

Джоел заобиколи преградата. Флорънс поклати съчувствено глава, когато той мина край нея и влезе в кабинета на директора. Дървената ламперия беше от отлично орехово дърво, килимът беше тъмнозелен. Разни дипломи, похвали и препоръки висяха по стените. Директорът Йорк имаше грамадно писалище, подобаващо на внушителната му физика. Той се разположи и махна на Джоел към стола пред писалището.

Джоел седна. Чувстваше се дребен пред красивото писалище и внушителния му стопанин. Беше влизал в този кабинет само три пъти — в края на всяка година, когато се беше провалял по някой предмет. По килима зад него се чуха стъпки. Появи се Флорънс с една папка. Подаде я на Йорк, оттегли се и затвори вратата. Кабинетът нямаше прозорци. Два фенера се въртяха тихичко на стените.

Йорк се зачете в папката и остави Джоел да седи мълчаливо и да се поти. Листовете шумоляха. Фенерите и часовникът тиктакаха. Мълчанието се проточи и Джоел почна да се съмнява в плана си.

— Джоел — продума най-сетне директорът със странно мек глас, — осъзнаваш ли каква възможност отхвърляш?

— Да, господине.

— Не допускаме в Армедиус децата на останалите членове на персонала — продължи Йорк. — Допуснах теб като лична услуга за баща ти.

— Давам си сметка за това, господине.

— Досега да съм изгонил всеки друг ученик. Знаеш, че съм пропъждал и синове на рицари-сенатори. Изгоних праплеменника на самия Монарх. А с теб се колебая. Знаеш ли защо?

— Защото учителите ми казват, че съм умен ли?

— Надали. Твоята интелигентност е причина да те изключа. За мен е много по-желателно да имам дете със слаби способности, което се труди упорито, отколкото дете с голям потенциал, което го похабява.

— Господин директоре, старая се. Наистина…

Йорк вдигна ръка и го накара да замълчи.

— Вярвам, че водихме подобен разговор миналата година.

— Да, сър.

Йорк поседя малко, после измъкна лист хартия. Имаше множество официални на вид печати. Не беше искане за учител за поправителен изпит. Беше формуляр за изключване.

Паника обзе Джоел.

— Причината да ти дам още един шанс, Джоел, бяха твоите родители — каза Йорк и извади писалка от поставката.

— Господин директоре — отговори Джоел, — сега наистина разбирам, че съм…

Директорът отново го прекъсна с вдигната ръка. Джоел скри раздразнението си. Щом Йорк не му позволяваше да говори, какво можеше да направи той? Снощи, в тъмнината, лудешкият план му се струваше умен и дързък. Сега Джоел се тревожеше, че планът ще се взриви под носа му.

Директорът започна да пише.

— Нарочно се провалих на този изпит — каза Джоел.

Йорк вдигна поглед.