Ритматистът

Джоел откри, че се усмихва. Кабинетът изглеждаше почти както той си го беше представял. По лявата стена бяха накачени листове със стари ритматически скици. Някои бяха защитени в рамки, а всички бяха покрити с анотации. Имаше толкова много книги, че самите купчини се трупаха една връз друга. Полузаровени сред тях лежаха екзотични дрънкулки — флейта с видимо азиатски произход, керамична купа с пъстроцветна глазура, няколко египетски рисунки.

А ритматическите линии… те бяха навсякъде. Не само по стените. Бяха отпечатани по кориците на книгите, надраскани по дъските на пода, вплетени в килима и дори нарисувани на тавана.

— Помолих Йорк за помощник — говореше Фич, докато се суетеше наоколо, — но никога не бих се осмелил да поискам неритматист. Прекалено нетрадиционно. Но едва ли има правило по въпроса и… младежо?

Джоел се взираше в застаряващия ритматист.

— Да?

— Виждаш ми се разсеян — отговори Фич. — Съжалявам, че тук е такава бъркотия. Все се каня да почистя, обаче нали никой не идва тук, освен мен — е, сега вече и ти — та не ми се струваше да има смисъл.

— Не — възрази Джоел. — Отлично е. Аз… — Как да го обясни? — Имам чувството, че съм се върнал у дома.

Фич се усмихна. Пооправи китела си и се настани в креслото.

— Добре тогава. Май трябва да ти дам работа! Да видим…

Прекъсна, когато в коридора прозвуча тихо почукване. Фич изправи глава, после стана.

— Сега пък кой… О, да. Другият ученик.

— Другият ученик ли? — попита Джоел, докато вървеше след Фич край ъгъла и през претрупания коридор.

— Да, хъмм. Йорк ми я даде за допълнително обучение. Тя се представи много зле в моите — тоест, на професор Нализар — часове по ритматика.

Джоел поспря.

— Нали не е…

Прекъсна, когато Фич отвори вратата. Много ясно — червенокосата Мелъди стоеше отпред в бялата си пола. Беше сменила сивия пуловер с блузка с копчета и с къси ръкави. Всъщност беше хубавичка, поне имаше красиви очи.

— Тук съм — обяви тя на висок глас. — Нека боят с пръчки започне!

Колко жалко, че беше смахната.

— Бой с пръчки ли? — рече Фич. — Добре ли си, миличка?

Мелъди пристъпи в стаята.

— Просто се оставих в ръцете на съдбата си, господин професоре.

— А, хубаво, много хубаво. — Фич се обърна, мина край Джоел и махна на Мелъди да го последва. Тя спря до Джоел, а Фич взе да рови в камарите книги.

— Кажи ми честно — прошепна Мелъди на Джоел, — следиш ли ме?

Джоел беше изумен.

— Какво?

— Е, определено беше в същия клас по математика като мен.

— Класовете ни се определят от канцеларията! — възрази Джоел.

— След това — продължи тя, като че не го беше чула, — си намери работа в канцеларията, където за съжаление трябва да работя и аз.

— Имам тази работа от началото на срока!

— И най-накрая ме последва в кабинета на Фич. Твърде подозрително.

— Не те последвах. Бях тук преди теб!

— Да. Удобно извинение. Само не ми се показвай нощем на прозореца, иначе ще ми се наложи да пищя и да те замеря с нещо.

— А! — възкликна Фич и измъкна голям скицник. После се взря в стената и взе умислено да се почесва по брадичката. Накрая посочи една от окачените скици — изобразяваше опростена защитата на Матсън.

Фич я откачи от стената, подритна няколко книги и направи място на пода.

— Ти, млада госпожице, може да мислиш, че си загубена кауза. Не вярвам обаче, че случаят е такъв. Просто ти е нужно малко да упражниш основните неща. — Той просна диаграмата на защитата на Матсън на пода, после откъсна лист от скицника и го положи отгоре.

Мелъди въздъхна.

— Прекопиране?

— Да, точно така.

— Правехме това в седми клас!

— Тъкмо по тази причина, миличка, това се нарича поправително обучение. Бих казал, че ще успееш да направиш десетина копия до края на деня. Постарай се да повториш пресечните линии в центъра и да маркираш свързващите точки!

Мелъди отново въздъхна — явно доста въздишаше — и метна един поглед на Джоел, като че го винеше, задето става свидетел на нейното унижение. Той сви рамене. Рисуването на ритматически модели му се струваше забавен начин да прекара следобеда.

— На работа, Мелъди — каза Фич и се надигна. — Сега, Джоел, и за теб имам нещо за вършене. — Фич се отправи по коридора, а Джоел забърза подире му, усмихвайки се в очакване. Директорът Йорк беше споменал проекта, по който работи Фич — нещо достатъчно важно, та да привлече вниманието на федералния инспектор. Джоел беше прекарал голяма част от нощта, лежейки в леглото и мислейки с каква работа се занимава Фич. Нещо, свързано с ритматика, линии и…