Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Ритматистът
Ритматистът - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ритматистът

Электронная книга - «Ритматистът». Краткое содержание книги:

Обществото, в което живеят хората в този роман, е имало алтернативна история и целият познат свят изглежда различно — САЩ са Съединените острови, Европа е под властта на източноазиатската империя ДжоСеун, в Мексико управляват ацтеките…Това общество не само е организирано по различен начин, то също така живее доста по-различно от нас — всички уреди са механични и действат с пружини.Но не това е най-голямото различие. Хората трябва да се борят с един опасен неприятел, чиято природа не им е съвсем известна — тебеширчетата, най-опасни от които са дивите тебеширчета. Те са малки двуизмерни тебеширени фигурки, които обаче могат да убият всяко живо същество и които могат да бъдат победени единствено с помощта на ритматиката — отчасти наука, отчасти религия. Единствено хората с ритматически умения — нарисуваните от тях тебеширени линии буквално оживяват — могат да се преборят с дивите тебеширчета и да ги победят, като очертават свои защитни фигури и тебеширчета. Войната с дивите тебеширчета се води в Небраск и цялата подготовка на ритматистите е насочена към това — те да станат добри бойци, които да могат да удържат линията на фронта.Младият Джоел, ученик в престижния колеж Армедиус, изключително запален по ритматиката, макар и неритматист, е въвлечен в полицейско разследване в кампуса на учебното заведение. Заплашен от отстраняване заради слаб успех, той е решен да опита да стане ритматист — или поне да съумее да разбере защо от известно време насам изчезват ученици ритматисти. Привлечен за сътрудник в разследването от директора на колежа и от един от помагащите на полицията професори ритматисти, Джоел се оказва въвлечен в безмилостна битка с хитър и изключително умел противник. Ще успее ли да го разкрие и да спре престъпленията?Отговорът на този въпрос може да бъде намерен на страниците на наистина изключително добре написаната книга на Брандън Сандърсън — Ритматистът.Джоел погледна зле изтритата рисунка пред себе си. Беше остро и отчетливо напомняне кой е той всъщност. Нямаше значение колко упорито се опитва или учи, той никога няма да стане ритматист и да е способен да накара своите тебеширени линии да оживяват или да изчезват със силата на мисълта.Брандън Сандърсън е израснал в Линкълн, Небраска. Сега живее в Юта със съпругата и децата си и преподава творческо писане в университета Бригъм Янг. Завърши бестселъра на Робърт Джордан — сагата „Колелото на времето“. Занимателна задкулисна информация за всички книги на Сандърсън потърсете на www.brandonsanderson.com.
1 ... 22 23 24 25 26 27 28 29 30 ... 111
Перейти на страницу:

— Преброителни списъци — заяви Фич, грабна купчина тефтери с твърди корици и ги подаде на Джоел.

— Извинете? — обади се Джоел.

— Твоята задача — обясни Фич — е да прегледаш съобщенията за смърт в тези тефтери и да намериш всички ритматисти, които са умрели през последните двадесет години. После ще искам да ги сравниш със списъците на завършилите Армедиус, които имам тук. Отбележи в списъка всеки ритматист, който е починал.

Джоел се намръщи.

— Звучи ми като много работа.

— Именно по тази причина поисках ученик за помощник!

Джоел погледна книгите, които Фич му даде. Представляваха съобщения за смърт от всичките шестдесет острова.

— По-лесно ще е, отколкото си мислиш, момко. В тези доклади ритматистите винаги са отбелязани със звездичка, а в съобщенията ще се казва в кое от осемте училища са учили. Просто преглеждай всяка страница и търси починали ритматисти, които са учили в Армедиус. Когато намериш такъв, открий го и в другите списъци и го задраскай. Освен това искам, щом се натъкнеш на възпитаник на Армедиус, който е починал, да прочетеш съобщението и да отбележиш, ако… в него има нещо особено.

— Особено ли? — попита Джоел.

— Да, да. Ако са умрели по необичаен начин или са били убити, или нещо от подобно естество. Около двадесет ритматиста завършват Армедиус всяка година. Представи си един период от осемдесет години. Това означава, че имаме да прегледаме около хиляда и петстотин ритматиста! Искам да знам кой от тях е мъртъв и как е загинал. — Професорът се почеса по брадичката. — Мина ми през ум, че училището би трябвало да разполага с тази информация, обаче една проверка при Екстън в канцеларията ми показа, че не поддържат точни сведения за смъртта на възпитаниците. Това е едно недоглеждане, за което ние — сиреч ти — ще трябва да понесем наказанието.

Джоел се отпусна на табуретката и се вгледа в явно безкрайните камари преброителни списъци. Мелъди го погледна, усмихна се на себе си и се върна към рисуването.

В какво се забърках?, чудеше се Джоел.

* * *

— Животът ми — заяви Мелъди — е една трагедия.

Джоел вдигна поглед от своите камари книги, имена и покойници. Мелъди седеше на пода недалеч от него; беше прекарала часове в прекопиране на защитата на Матсън. Резултатът беше плачевен.

Професор Фич работеше на писалище в ъгъла. Той не обърна внимание на изблика на Мелъди.

— Защо — продължи тя — от всички хора на Островите трябваше аз да бъда избрана за ритматист? Не мога да направя съвършен кръг, дори когато копирам!

— Всъщност — отговори Джоел и затвори книгата — не е възможно за човешката ръка да начертае съвършен кръг без инструмент. Това е едно от нещата, които правят ритматическите дуели толкова интересни.

Тя го изгледа.

— Техническа подробност.

— Ето — рече Джоел, слезе от стола си и извади лист хартия. Взе мастило и перо и нарисува на ръка един кръг.

Мелъди се приведе да погледне по-отблизо.

— Не е зле — неохотно призна тя.

Той сви рамене и се огледа наоколо. От един прашен том висеше конец. Джоел го откъсна и го използва, за да измери своя кръг — заби единия край в центъра и проследи обиколката с другия.

— Виждаш ли? Сбъркал съм с около половин милиметър.

— И така да е — отговори тя. — Пак си влудяващо точен.

— Да, обаче ако се дуелирахме и ти можеше да определиш къде дъгата на моя кръг е изкривена, щеше да успееш да ме нападнеш там. Това е слабото ми място. Както и да е, рисуването на Защитен кръг не е в това да го докараш съвършен, а само да се доближиш до съвършенството възможно най-много.

— Би трябвало просто да ни позволяват да ползваме инструмент, като този конец.

— Не можеш винаги да разчиташ, че ще разполагаш с пергел — отвърна Джоел. — А и чертаенето с инструмент отнема много повече време. Моят кръг тук може и да не е съвършен, обаче е достатъчно близо, та намирането на слабото му място да е трудно, особено ако противникът ми седи в собствения си кръг на пет или десет стъпки от мен.

Той отново седна на табуретката.

— Просто е по-добре да се научиш да рисуваш на ръка хубав кръг. В дългосрочен план това ще ти помогне повече от почти всичко друго в ритматиката.

Момичето го изгледа.

— Знаеш много за това.

— Интересува ме.

Тя се приведе напред.

— Ей, искаш ли да копираш вместо мен?

— Какво?

— Нали разбираш, да ми довършиш работата. Ще се разменим. Аз мога да прегледам тези книги вместо теб.

1 ... 22 23 24 25 26 27 28 29 30 ... 111
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)