Мъжки игри
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #17
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Мъжки игри». Краткое содержание книги:
— Льошик, ама защо… — подзе тя жално, докато се настаняваше в топлото купе.
— Без хленчене — весело я прекъсна Чистяков. — Свиквай с автомобилния живот. Когато се върна, ще ти купя кола.
— Абе за какво ми е притрябвала! — възмути се Настя. — Мразя да шофирам. И изобщо ме е страх от колите. С метрото се чувствам прекрасно. То ме вози, а аз си чета книжки. И за нищо не се тревожа. Ако ти платят толкова много пари, по-добре купи на себе си нова, защото в тази краката ти едва се побират, чак мене ме боли, като те гледам как се свиваш на кравай.
— Добре — миролюбиво отвърна той, — като се върна, ще го обсъдим.
— Браво бе! Ами какво да правя сега с тази кола, ако мога да знам? Да не спя по цели нощи от страх, че ще я откраднат? Защото и без това няма да я карам.
— Е де, щом няма, закарай я при моите старци и я прибери в гаража. Асенка, не се ядосвай, толкова работа имах днес, че не успях аз да го направя. Нали разбираш, преди заминаване винаги внезапно изниква нещо несвършено.
— Е, добре де — омекна Настя.
В Шереметиево пристигнаха навреме, малко преди това бяха обявили регистрирането за полета. Но вече се беше наредила огромна опашка.
— Дали да чакаш? — колебливо попита Алексей. — Я виж колко народ. Хайде да си вземем довиждане и ти си тръгвай за вкъщи.
— А, не — засмя се Настя. — Трябва да видя с очите си, че си минал през митницата.
— Защо? — учуди се той. — Какви неприятности може да имам там?
— Какви ли не! Нали не можах да те наблюдавам, докато си си подреждал куфара. А ти, слънчице, може нещо да си сбъркал.
— Какво например?
— Например взе ли си спиртния лосион против алергии?
— Разбира се, закъде съм без него! От друг лосион моментално ще получа гадни обриви.
— И антихистаминовите таблетки си взе, нали?
— Естествено. Не се тревожи, не съм забравил нищо от лекарствата.
— Ти трябва да се тревожиш, приятелче, защото митничарят непременно ще те попита какво е това в шишенцето там и ще поиска да извадиш флакона и да го отвориш. А ти със сигурност си го сложил чак на дъното. Така че има да ровиш багажа си пред очите на изумената публика, да бавиш опашката… И след това ровене всичко в куфара ти ще е на вили и на могили. А на митницата може да ти проверят и таблетките. Така че докато имаш време, дръпни се настрана и внимателно премести всичко, което може да събуди съмнения, най-отгоре. Ръкописите на лекциите между другото също не забравяй да сложиш най-отгоре, та да ти е удобно да ги извадиш при нужда, понякога те проверяват дали гражданите не изнасят секретни материали. Върви, върви, а аз ще пазя реда ти на опашката.
Алексей се отдръпна настрана, влачейки куфара на колелца, а Настя остана на опашката, запали цигара и с вял интерес заразглежда заминаващите и техните изпращачи. Според дрехите, израженията на лицата и количеството багаж, както и според изпращачите, тя успя да раздели всички застанали на дългата опашка на няколко групи: хора, които отиват на гости, хора, които се прибират след гостуване, както и хора, които заминават за Щатите по работа или се връщат там след служебна командировка. Опита се да се постави на тяхно място и с изненада проумя, че заникъде не й се пътува. Настя Каменская изобщо беше ужасно мързелива и най-много от всичко на света обичаше две места — своя диван вкъщи и кабинета си в службата. Колкото до далечните пътувания, би трябвало да изникнат съвсем особени обстоятелства, за да я помръднат дори на крачка. От служебната командировка в Италия й бяха останали приятни спомени, но не беше ходила никъде другаде в чужбина. Разбира се, искаше й се да види и Париж, и замъците по Лоара, и Венеция, и Флоренция, и Виена… Но ех, да можеше да види всичко това, без да става от дивана!
Когато Чистяков се върна, Настя вече беше изминала половината път до заветното гише на митницата.
— Е, това е. Направих всичко, както ми каза — докладва мъжът й. — Сега определено не е нужно да чакаш. Върви, Асенка, вече наближава десет, и без това ще се прибереш едва към единайсет.