Мъжки игри

Паригин и братовчед му били много добри приятели още от деца. И макар че нищо не знаеше за приключенията с маслото — инак щеше навреме да му даде правилен акъл, Евгений взе присърце нещастието на Долита. Имаше възможност да намери пари и обеща на вдовицата, че ще направи всичко необходимо. Онази възможност обаче отлетя. И той трябваше да измисли откъде спешно да намери нужната сума, която вече беше нараснала до четирийсет хиляди великолепни конвертируеми американски долара.

Докато измъкваше от паничката накиснатите яркооранжеви зарзали, Евгений стигна до извода, че трябва да скрие Долита и сина й в жилище, където взискателните кредитори няма да ги намерят. Временно, разбира се, докато той намери парите.

След като завърши своята бавна, сериозна закуска, той се облече и вече се чудеше кое яке да сложи — по-дебелото или по-тънкото, когато на вратата се позвъни. „Сигурно е лекарят от поликлиниката — помисли си Паригин. — Добре че не успях да изляза досега. Може още да ми продължи болничните.“

Ала далеч не беше лекарят. В апартамента нахълтаха трима млади мъже и моментално го изблъскаха към хола.

— Паригин, Евгений Илич? — попита един от тях.

— Ами да речем… — спокойно отвърна той.

Почти не се изплаши. Беше безсмислено да го обират — в жилището нямаше никакви пари и ценни предмети. А пък ако е милицията — да заповядат, нямаше нищо против. Умееше да разговаря с хора от милицията и никога не се бе страхувал твърде много от тях.

Първият удар беше нанесен мигновено, право в слънчевия сплит. Паригин машинално се преви одве и скри челюстта си от втория удар. Не се съмняваше, че ще се опитат да нанесат втория удар именно по челюстта. Ударите по лицето винаги деморализират по-силно, независимо колко са болезнени. С доста усилия се въздържа да не започне и той да удря. Защо трябваше тези простаци да знаят, че почти не бе почувствал удара в слънчевия сплит? Благодарение на дългогодишната специална гимнастика тренираните коремни мускули изпълниха ролята на солиден щит.