Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Искате да сключа сделка с Квег да не нападат товарите ни?
— Не — каза Джеймс. — Искам да сключиш сделка да наемем квегански бойни кораби за ескорт на нашите.
Ру заприлича на бухал, заслепен от ярка светлина. После се засмя.
— Искате да ги подкупя?
— Може и така да се каже. — Джеймс отпи от брендито си и сниши глас. — И освен това искаме огнено масло. Много.
— Че защо ще ни го продават?
Джеймс отпи от чашата си.
— По-рано — едва ли. Но те знаят, че сме усвоили начина му на производство и разполагаме с него след падането на Арменгар. Това, с което не разполагаме, са средствата за производството му. Агентите ни съобщават, че разполагат с обилни резерви. Трябват ми поне пет хиляди бъчви. Десет хиляди ще е още по-добре.
— Това са страхотни разходи — прошепна Ру.
— Знаеш какво предстои, Ру — отвърна херцогът също така шепнешком.
Ру кимна. Само един търговец от Крондор бе пътувал до онази далечна земя и беше видял с очите си разрухата, причинена на невинните й жители от Изумрудената кралица. Но имаше много други търговци с много по-добри връзки с Квег.
— Защо точно аз?
— Защото си с добра репутация и будиш силно любопитство, Ру Ейвъри. Мълвата за възхода ти се е пръснала от Ролдем чак до Островите на залеза и аз разчитам, че това любопитство ще натежи на везните.
— Какви везни? — попита Ру.
Джеймс остави чашката на бюрото.
— Квег има доста странни и оригинални закони и един от не най-маловажните сред тях е простият факт, че не-гражданинът на тази шантава малка „Империя“ няма никакви законни права. Стъпиш ли на квеганска земя без квегански покровител, ти си собственост на първия квеганец, чиято ръка е достатъчно силна, за да ти метне въжето и да стегне примката. Ако се съпротивляваш, макар и само за да спасиш живота си, това се счита за оскърбление към гражданин. — Джеймс имитира с ръце гребане. — Дългите океански пътувания допадат ли ти?
— Колко дълги?
— Двайсет години е най-кратката присъда.
Ру въздъхна.
— Как да си намеря покровител?
— Точно това е тънката част — каза Джеймс. — Напоследък отношенията ни с Квег са изопнати. Твърде много контрабанда и пиратски рейдове от наша гледна точка, твърде ниско плащане на данъци и плаване в техния океан — от тяхна. Нашата посланическа делегация беше изгонена от двора им преди четири години и ще мине доста време, докато успеем да пратим друга.
— Трудно изглежда — каза Ру.
— И наистина е трудно. Но това, което трябва да знаеш за квеганците, е, че управлението им преследва две цели: да пази реда — като държи селяните им потиснати — и да брани острова. Същинската власт е в ръцете на богатите им търговци. Най-старите фамилии имат наследствени права на място в управителното им тяло, Имперския сенат. Достатъчно богатите могат да си купят място.
Ру се ухили.
— Изглежда точно като за мен.
— Съмнявам се, че ще ти хареса. Не забравяй, чужденците нямат никакви права. Ако подразниш покровителя си, той може да оттегли закрилата си, когато му скимне. Това означава, че трябва да бъдеш много учтив. Вземи повечко подаръци.
— Мисля, че разбирам. — Ру помисли малко, след което попита: — Но как се очаква да сляза на брега и да сключа този договор за покровителство, след като не можете да ми осигурите представяне?
— Ти си предприемчив момък — каза Джеймс, допи брендито си и стана. — Ще намериш начин. Почни да разпитваш съдружниците си. След като посъбереш няколко имена за връзка, мога да уредя без много трудности да се вкара контрабандно едно писмо в Квег, но общо взето възможностите ми се изчерпват дотук.
Ру също стана.
— Е, все ще измисля нещо. — Умът му вече работеше над проблема.
— Каляската ме чака отвън, а имам още доста път — каза херцогът и тръгна да излиза.
Ру го последва и махна на слугинята, която сякаш беше пуснала корени на същото място, където я бяха оставили, и още държеше пелерината на херцога. Помогна му припряно да си я наметне, а Ру отвори вратата:
Когато един от стражите затвори вратата на каляската, Джеймс се наведе от прозорчето и каза:
— И не се бави много. Искам да тръгнеш най-късно другия месец.
Каляската потегли и Ру влезе. От горния етаж дотича Карли и попита:
— Какво иска херцогът?
— Заминавам за Квег — отвърна Ру.
— За Квег? Не е ли опасно?
Ру сви рамене.
— Да. Но по-важното е как да стигна там. — Той се прозя, после плъзна ръка около кръста й и я стисна закачливо. — Точно сега имам нужда от малко сън. Хайде да си лягаме.