Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона

— Ако съдя по изражението ти, когато се появих на вратата, „удоволствие“ май не е най-точната дума.

— Е, не ни се случва толкова често херцогът на Крондор да се появи непредизвестен няколко минути преди лягане — каза Ру.

— Мога да мина и без цялата суетня, като ти съобщя за идването си и хвърля цялата ти прислуга в паника. Нямам нужда от пищни трапези, на които се каят всички съседи — каза Джеймс. — Честно казано, познавам повечето от тези, които имат имения наоколо, и ти си сред малцината, с които мога да проведа интересен разговор.

Ру го изгледа недоверчиво.

— Ще благоволите ли да отседнете у дома за през нощта, милорд?

— Благодаря за предложението, но трябва да продължа. Тръгнал съм за родните ти краища, за да поговоря с вдовстващата баронеса и сина й. Тя прати хора да убият Ерик.

— Предупредиха ме — каза Ру. — Казаха ми също, че държите убиеца под арест.

— Да — кимна херцогът. Лицето му беше изпито и приличаше на човек, който не е спал от много дни, но очите му все още бяха живи и за миг се впиха в лицето на Ру. — За него се… погрижиха. Другият обаче все още е на свобода и ако е слуга на баронеса Матилда, вече трябва да се е върнал в Даркмоор и тя може би крои нов заговор. Но аз имам планове за теб и Ерик, затова лично ще се погрижа да я убедя да престане с опитите си да ви убива — вметна той шеговито, след което добави с много сериозен тон: — Никой от двама ви не трябва да умре, докато аз не го поискам.

Ру само го гледаше. Нямаше какво да каже, докато херцогът не сподели това, което му е на ума. Знаеше, че дължи на Джеймс няколко сериозни услуги заради намесата на херцога в почти нечувано бързото му издигане във властта и богатството, и беше сигурен, че Джеймс е дошъл, за да си поиска една от тези услуги. Едва ли се бе отбил само за да му каже колко е заинтересован лично от неговата и на Ерик безопасност.

След известно мълчание Джеймс каза:

— Не бих отказал едно питие.

Ру намери благоприличие да се изчерви.

— Извинете — каза той и се надигна от стола си. Извади две кристални чаши с високи столчета и скъпо бренди в също кристална гарафа от бюфета, вграден в стената до прозореца с гледка към една от многобройните градини на Карли. Наля две щедри дози и подаде едната на херцога.

Джеймс отпи и кимна одобрително.

След като Ру седна, херцогът заговори.

— Трябва да те помоля за една услуга.

Ру се изненада.

— Казвате го, сякаш наистина го мислите.

— И е така. И двамата знаем, че ми дължиш много, но не мога да ти наложа да отидеш.

— Къде?

— В Квег.

— В Квег? — Изненадата на Ру беше искрена. — Защо в Квег?

Джеймс помълча, сякаш премисляше колко да сподели с Ру, после сниши глас.

— Между нас да си остане, ръцете ни ще са заети с флотата на Изумрудената кралица, когато премине Тъмните проливи. Ники има някаква идея как да я удари по средата на пътя, но за да го направи, повечето ни флота ще ни трябва на Далечния бряг. А това означава, че нямаме с какво да пазим товарите си от Свободните градове и Илит, докато врагът е в Горчивото море.