Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Или донесения на бюрото на дядо ти? — подхвърли Ру.
— Погледнете посрещачите — каза Даш.
— Каквото и да сте им написали, господин Ейвъри, явно е свършило работа — каза Джими.
— Само уведомих лорд Вазарий — отвърна Ру, — че имам нещо ценно, което му принадлежи, и искам да му го върна.
Трапът беше спуснат, но когато Ру понечи да слезе, капитанът на кораба го спря, като сложи ръка на гърдите му.
— По-добре да спазим обичая, господин Ейвъри.
И извика към брега:
— Господин Ейвъри и свитата му, от Крондор. Имат ли разрешение да слязат на брега?
Чакаше ги голяма делегация квеганци, струпани около някакъв мъж в носилка, носена от дузина мускулести роби. Всички носеха роби с изящна дипла, провиснала от едното рамо — Ру вече знаеше, че се наричат „тоги“. В по-хладните месеци местните хора обличаха вълнени блузи и панталони, но в горещите месеци на пролетта, лятото и ранната есен леката памучна дреха беше предпочитаното облекло сред богатите. Един от мъжете извика на кралската реч:
— Моля слезте на брега като наши гости, господин Ейвъри и свита.
— Кой говори? — попита капитанът.
— Алфонсо Велари.
Капитанът махна ръката си от гърдите на Ру.
— Вече сте поканен да стъпите на квеганска земя, господин Ейвъри. Вие сте свободен човек, докато този Велари не оттегли закрилата си. Според обичая той е длъжен да ви уведоми за това един ден предварително. Ще ви чакаме тук, готови да вдигнем котва и да отплаваме щом ни дадете знак.
Ру изгледа мъжа — един от многото му корабни началници, казваше се Бриджис — и каза:
— Благодаря, капитане.
— Ние сме на ваше разположение, сър.
Щом стъпиха на трапа, Ру чу как Даш пошушна на Джими:
— Разбира се, че са на негово разположение. Нали е собственик на кораба!
Джими се засмя тихо.
Ру слезе по трапа и спря пред Велари. Квеганецът беше нисък мъж на средна възраст, с високо подстригана и намазана с уханно масло коса. Ру си спомни за Тим Джейкъби — той също носеше косата си по квеганската мода.
— Господин Ейвъри? — попита квеганецът.
— На вашите услуги, сър.
— Не моите, уважаеми господин Ейвъри. Аз съм само един от слугите на лорд Вазарий.
— Лорд Вазарий в носилката ли е? — попита Ру.
Квеганецът отвърна с опрощаваща усмивка.
— Носилката е, за да ви превози до дома на лорд Вазарий, господин Ейвъри. — И даде знак на Ру, че трябва да се качи в нея. — Носачите ще се погрижат за багажа ви и ще го донесат в дома на моя господар.
Ру се озърна към Даш и Джими и те кимнаха леко.
— Смятах да отседна в някой от по-приличните ханове в града ви…
Велари направи широк жест, сякаш да отхвърли неуместната реплика.
— Няма такива, сър. Само обикновените пътници и моряци отсядат в обществените ни домове. Хората с ранг винаги гостуват на хора с ранг.
И сякаш това изчерпа въпроса, той задържа завеската на носилката и Ру непохватно се качи. Веднага щом седна, осемте роби вдигнаха носилката и процесията тръгна.
Докато го носеха, Ру можеше да поразгледа град Квег. Той се обърна назад, увери се, че Джими и Даш не изостават, и се отпусна, отдавайки се на великолепието на квеганската столица.
Най-големият дял от износа на Квег залагаше на кариерите в централната част на острова. Там се режеше и обработваше мрамор с ненадминато качество, който продаваха на висока цена на благородниците в Кралството, Кеш и Свободните градове, които държаха да имат красиви фасади на домовете си или зашеметяващи камини. Но тук го използваха навсякъде. Обикновените постройки като че ли бяха от камък и мазилка, но по-големите сгради по билата на околните хълмове блестяха бели на утринното, слънце.
Денят бе топъл и Ру скоро съжали, че не е облякъл нещо по-леко. Приказките за тукашния климат просто бяха занижили истината. Докато времето в Крондор все още беше прохладно сутрин и умерено следобед, тук си беше почти лято. Според мълвата топлите течения, обкръжаващи острова, произлизаха от действащи около него подводни вулкани. Неведнъж дори тези, с които Ру беше говорил, твърдяха, че някои редят молитви към Прандур, Подпалвача на градове, дано изгърми някой ден целия остров.
Въпреки лошата слава на квеганците като враждебен към чужденците народ и че общо взето с тях е неприятно да си има човек работа, за Ру простолюдието из града почти по нищо не се отличаваше от хората в Крондор. Единствената забележима разлика беше облеклото, тъй като работниците, товарещи и разтоварващи стоки на пристанището, носеха само препаски на бедрата и превръзки на главите, а работещото из града простолюдие беше облечено в нещо като къси туники от тънка предена вълна и сандали с кръстосващи се до коленете връзки.