Изгубеният град
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: Досиетата NUMA #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: PRO BOOK
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубеният град». Краткое содержание книги:
Когато екип глациолози случайно попада на замразено тяло в ледник в Швейцарските Алпи, медиите са склонни да подминат случката като незначително събитие. Защото тялото е облечено в дрехи на пилот от Първата световна война и не е нищо чак толкова старо и интересно. До момента, в който един от присъстващите журналисти не се оказва безмилостен убиец, изпратен с мисия. Мисия да открадне документите на този пилот и да заличи всички улики, в това число и всеки, който знае за тялото.
И мисията му за малко да успее. Всички журналисти и екипът от учени за затворени в система от наводнени тунели и оставени да умрат от липсата на кислород. Изглежда всичко върви по план.
Но има една непредвидена величина — намиращият се наблизо Специален екип на НАПМД начело с Кърт Остин.
да съобщи, че пристигат, и тръгнаха натам.
Стъпките им кънтяха в тунела. Скай се огледа и рече:
- Все едно сме в мокър ботуш.
- Е, не е „Шанз-Елизе”, но пък и трафикът е по-малко.
Скай беше поразена от инженерното постижение и засипваше Льоблан с най-различни
въпроси. Накрая стигнаха до квадратна бетонна плоча със стоманена врата на стената на
тунела.
- Накъде води тази врата?
- Към друг тунел, който се свързва с водноелектрическата система. Когато в началото на
годината потокът е по-слаб, можем да отворим вратата, да го прекосим и да навлезем по-
дълбоко в системата. Но по това време нивото на водата се покачва и държим вратата
затворена.
- Тоест оттук може да се стигне до електроцентралата?
- Има тунели през цялата планина и под ледената шапка, но само сухите са достъпни.
Другите пренасят
вода до централата. Под ледника тече река, която понякога е доста силна. Обикновено не
оставаме толкова до късно през сезона. Водата от топенето тече по естествените пукнатини
между леда и скалата, създава джобове и забавя проучванията ни. Но тази пролет работата ни
отне повече време, отколкото очаквахме.
- А откъде се взима въздухът тук долу?
- Ако продължим покрай лабораторията и още един километър под ледника, ще стигнем до
голям отвор в далечния край на леда. През него бяха вкарани фургоните за лабораторията и
екипа, а след това го оставихме отворен като вход към мина. Оттам идва въздух.
Скай потръпна от влажния студ.
- Възхищавам се на решителността ви. Това не е най-приятното работно място.
Дълбокият смях на Льоблан отекна в тунела.
- Безкрайно неприятно, отегчително и постоянно си мокър до кости. По време на
триседмичните си престои тук от време на време излизаме на слънце, но връщането в
пещерата е много потискащо, затова гледаме да стоим повече в лабораторията - тя е суха и
добре осветена. Оборудвана е с компютри, вакуумни помпи за филтриране на седименти,
дори хладилна стая, в която да работим върху ледените проби, без да ги стопяваме. След
осемнайсет часа работа просто си взимаш душ и си лягаш, така че времето минава бързо. Ето
че почти стигнахме.
Също като жилищните фургони, и тези на лабораторията бяха сгушени в ниша в стената.
Когато Льоблан се приближи към най-близката врата, тя се отвори и отвътре излезе висок слаб
човек. Видът на Рено отново запали тлеещия гняв у Скай. Той всъщност напомняше повече на
богомолка, отколкото на
хлебарка. Имаше триъгълно лице, широко в горната част и с остра брадичка. Носът му беше
дълъг, а очите - малки и близко разположени. Оредялата му коса беше бледорижа.
Мъжът поздрави Скай с вяло, влажно ръкостискане, което я изпълни със същото отвращение,
както при първата им среща.
- Добро утро, скъпа моя мадмоазел Лабел. Благодаря, че дойдохте в тази влажна, тъмна
пещера.
- Няма защо, професор Рено. - Тя огледа неприветливата околност. - Вие вероятно се
чувствате като у дома си.
Рено не обърна внимание на тънкия намек, че е изпълзял изпод някой камък, и прокара очи по
добре сложеното тяло на Скай, сякаш виждаше през дрехите й.
- Винаги се чувствам така, когато вие сте наблизо - отговори той.
Скай потисна желанието си да му отвърне подобаващо.
- Може би ще ми кажете кое бе толкова важно, та да ме откъснете от работата ми.
- С удоволствие!
Той посегна да я хване под ръка, но тя се отдръпна и се хвана за Льоблан.
- Водете ни!
Глациологът наблюдаваше словесния двубой с весели пламъчета в очите. Устните му се
разшириха в усмивка и двамата със Скай тръгнаха под ръка към стръмното дървено стълбище,
което водеше към тунел три метра и половина на височина и три метра широчина.
На двайсетина крачки след стъпалата тунелът се разклоняваше на две. Льоблан поведе Скай по
десния
проход. По плитък канал, издълбан в пода, се оттичаше вода, а по една от стените вървеше
черен гумен маркуч, около десет сантиметра в диаметър.
- Събираме оттичащата се вода, нагряваме я и пръскаме с нея леда, за да го стопим - обясни
Льоблан. - На дъното на глетчера ледът е като маджун. Постоянно го стопяваме, иначе се
втвърдява отново с по половин-един метър на ден.
- Доста бързо - отбеляза Скай.
- Много Понякога навлизаме по петдесет метра навътре в ледника и трябва да внимаваме
ледът да не се затвори зад нас.
Тунелът свърши пред леден склон, към три метра висок. Качиха се по една стълба върху