Небесни псета
- Автор: Ръсел Джей
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Небесни псета». Краткое содержание книги:
— Да не е мъртва? — ахнах аз.
Тъп въпрос.
Роуан извади от джоба си една снимка и я метна на масичката. Квадратната снимка, правена с фотоапарат „Полароид“, се приземи върху евтино издание на романче на Андрю Вакс. От нея ме гледаше проститутката на Джон Дългуча. Красивите й черти на млада селянка си бяха непокътнати, затова пък от коремната област до една точка между гърдите й зееше дълбок разрез. Кожата бе одрана, както личеше, съвсем преднамерено. За щастие не различих други подробности. Пак погледнах лицето й. Изглеждаше невъзможно спокойно.
— Подочухме, че сте я търсели — вметна Холоуей. Дойде бавно, застана зад рамото ми и също погледна снимката. Събра между палеца и показалеца си прахта върху моя „Златен глобус“, направи го на топче, все едно е сопол, и го метна. — Вашето приятелче Стражински от нравствената полиция ни каза, че сте разпитвали за нея. Каза и някои други неща за вас, но съм обещал на мама никога да не употребявам такива думички. Мен ако питате, не сте му особено симпатичен.
Изобщо не му обърнах внимание — продължих да гледам втренчено снимката. Стараех се да виждам само лицето, но очите ми сами се насочваха към ужасната рана. Волю-неволю си казах, че тялото й насилствено е превърнато в подигравка на онова, което е вършело момичето. Върнах снимката на Роуан.
— Да — потвърдих. — Но така и не я открих. Къде я намерихте?
Холоуей понечи да каже нещо зад гърба ми, но Роуан го изпревари.
— Намерена е в канавка край тесен път през долината между Колдуотър и Лоръл. Един мексиканец, градинар, я видял вчера следобед. Както личи, всички там си поливат тревата по едно и също време. Трупът запречил една от тръбите и две от моравите се наводнили. Но мен ако питате, не се е удавила.
Кимнах и пак се вторачих в снимката. Сетих се, че вчера следобед, кажи-речи по същото време, съм минал точно оттам на път за квартал Ван Нюйс. Нищо чудно момичето да е пищяло зад шубрака и да е викало за помощ, докато аз съм зяпал циците на онази блондинка в кабриолета. Поклатих глава.
— Не? — попита Роуан. — Отричате ли нещо?
— Вчера минах точно оттам — обясних му аз и съжалих още преди да съм изрекъл думите.
— Това сигурно ли е? — поинтересува се Роуан.
— Няма ли да ни разкажете малко повече? — намеси се и Холоуей.
Беше се вкопчил в облегалката на стола и се бе надвесил над рамото ми. Усещах с гърба си кокалчетата на пръстите му.
— Няма нищо за разказване. Минах през Долината — отидох да я търся. За по-пряко хванах пътя през каньона Лоръл. Очевидно не съм знаел, че е там.
Беше ред на Роуан.
— Очевидно. И по кое време минахте оттам?
— Някъде към четири — четири и половина.
— А защо я търсехте?
— Имам клиент — поясних и свих рамене.
— И? — подкани Роуан.
Поех си дълбоко въздух.
— Имам клиент, който я издирваше. Той й е… гадже. Най-малкото бивше. Изчезнала преди няколко дена и се притеснявал. Нае ме да я намеря.
— Сега вече се разсмърдя — ревна Холоуей.
— Може би ще ни кажете името на клиента — рече Роуан.
Холоуей се наведе още по-ниско, вече усещах дъха му върху тила си. Плъзна длани по облегалката на стола и заби кокалчета в гърба ми. Сгърбих се и се подпрях на лакти върху бедрата си. Изведнъж забелязах, че през процепа в халата Роуан ми вижда ташаците. Прибрах крака и се поприкрих с халата.
— Наясно сте, че не мога да ви го кажа — натъртих аз.
Холоуей изсумтя зад мен.
— Слушай бе, човек! На поп ли ми се правиш?
— Неведоми се пътищата Божии и пътищата на семейство Джаксън — рекох през рамо.
Холоуей пак изсумтя, а Роуан присви очи.
— Сега пък на много умен ли се пишеш? — тросна се Роуан.
— А, не — отвърнах — не знаех какво да правя. — Ни най-малко.
— Дрън-дрън! Имам дълъг списък от хора, на които съм решил да им разкатая фамилията, и повярвай, ти почти го оглавяваш. Стражински те изкара по-черен и от дявола. Знам го що за стока е, та не взех думите му присърце. А и Чифутина се застъпи за теб, сега обаче не съм много сигурен.
— Стражински не е чак толкова гаден — възрази Холоуей.
Би трябвало да го очаквам.
— Слушай, лейтенанте — рекох, — последното, което искам, е да ви разигравам и да ви правя на идиоти. Но знаеш, че не мога да издам името на клиента, а също, че съм под закрилата на разрешителното.
— Не е кой знае колко трудно да ти вземем разрешителното — отбеляза Холоуей.