Под повърхността на звяра
- Автор: Лей Лора
- Серия: Breeds #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Под повърхността на звяра». Краткое содержание книги:
Рони Андрюс е влюбена в Тайбър от единадесетгодишна. Когато той я изоставя, на нея не й остава нищо друго, освен да продължи живота си сама. Но след една съдбоносна целувка, Рони вече не може да живее далеч от него.
Какво би направил един мъж, ако пусне телевизора и види, че единствената жена, когато някога е означавала нещо за него, е преследвана от гладни за сензации репортери заради него?
Тайбър Уилямс е един от петимата, наричащи себе си Породи. Винаги е знаел, че Вероника е специална. Дълги години се е борил с животното в себе си и чувствата си към нея, за да може тя да има живота, който заслужава. Но белегът на шията й променя всичко. Тя му принадлежи по законите на природата и никой, нито продажният й баща, нито Съвета по генетика, не могат да попречат на съдбата…
Тогава думите му я удариха. Навлизаш в период на разгонване. Рони усети как сърцето й се разтуптява по-силно от страх. Примигна към него. Всеки дъх, който потръпваше през гърдите й, бе труден и болезнен.
— Какво искаш да кажеш? — преглътна мъчително, борейки се с ужаса.
Тайбър свали ризата от раменете си, а твърдите, добре оформени мускули на гърдите и ръцете му се стегнаха от мощ и сила.
— Точно това, което казах — гласът му бе суров, но в зелените дълбини на очите му блестеше гореща страст. — Ти си разгонена, Рони. Тялото ти се подготвя, показвайки, че нито един от нас не може да отхвърли това, което природата изисква.
Той небрежно пусна ризата в краката си, когато я отстрани от мускулестите си гърди. Не я изпускаше от поглед дори за миг. Очите му се плъзгаха по нея, тъмни и горещи, докато гледаше как гърдите й се повдигат, борещи се за въздух.
Господи, Рони искаше да го вкуси. Коремът му бе плосък, твърд, добре оформените мускули се огънаха, докато сваляше ботушите си.
— Как? — Рони не можеше да разбере нищо, с изключение на жаждата, разкъсваща тялото й. — Никога не е било така. Дори след като ме ухапа. Защо сега?
Мъжът се изправи, извисявайки се над нея и тръгна бавно, без да изпуска погледа й.
— Не те бях целунал, Рони — каза тихо, застанал на една ръка разстояние.
Уханието на тялото му изпълни сетивата й. Беше мъжествен, горещ и див, завладяващ. Рони трепереше пред него.
— Какво… — тя разтърси глава, борейки се с непреодолимото желание да го докосне, да го вкуси. — Какво общо има целувката с всичко? По дяволите, Тайбър!
Пръстите й се свиха в юмруци, докато се насили да се отдръпне от него, в опит да се пребори със силното желание, бушуващо в тялото й.
— Целувката позволява на един специален хормон да се освободи от моето към твоето тяло — Тайбър я последва, дебнейки я, докато тя продължаваше да отстъпва. — Хормон, който се образува само когато докосна моята половинка. Когато докосна теб. Той ми позволи да те маркирам, това е физическо доказателство за всички други, че ми принадлежиш. Но белегът не е достатъчен, за да засили сетивата или възбудата ти до това състояние. Само целувката ми можа да го направи, Рони. Тя те маркира по начин, който природата няма да ти позволи да отхвърлиш.
Гласът му бе дрезгав, дълбок, почти тътнещ, когато Рони опря гръб в стената, взирайки се в него ужасено и яростно.
— Боже мой! Ти си знаел! — младата жена почти трепна от острия звук на гласа си. Звучеше шокирана, изплашена, каквато знаеше, че е. — Когато ме целуна, си знаел какво ще ми причиниш! Знаел си какво ще се случи!
Ръцете на Тайбър се опряха на стената до нея. Изражението му стана свирепо, почти диво, когато оголи зъбите си в предупредително ръмжене. Тя трепна, очите й се разшириха, а вагината й се стегна.
— Няма да ме отхвърлиш този път, Рони — гласът му кънтеше от сила и решителност. — Този път няма да ми избягаш.
Щеше да се бори с него, убеждаваше се сама. Щеше да се отдръпне и да го изрита с коляно така, че топките му да заседнат в гърлото, ако той не я бе нападнал неочаквано, пронизвайки устата й с езика си, а устните му покриха нейните. В мига, в който го стори, всяка клетка на тялото й запя облекчено, а яростта, препускаща през нея, бързо се превърна в горещо желание.
Сладък, тъмен мед изпълни отново сетивата й. Рони изскимтя от страстната атака, ръцете й се повдигнаха, за да сграбчат кръста му, ноктите й се забиха в плътта, когато усещането за кожата му сякаш потъна в нейните клетки. Тя простена, езикът й се заплете в неговия, докато един глас вътре в нея не изкрещя предупредително: Опасност! Изкушение! Бягай!
Тайбър я докосваше единствено с устните и с езика си, а те бяха ненаситни в търсенето си. Острите му зъби захапаха меката извивка. Езикът успокои леката болка, след това се тласна обратно в устата й, изискващо и настоятелно, докато Рони затвори устни около него, отчаяна да го задържи неподвижен, опитвайки се да намери смисъл във вкуса му и във властта му над нея.
Мъжът изръмжа, един напълно котешки звук на желание, когато тя се стегна около езика му, всмуквайки го, стенеща от лекия вкус на мед. Нуждаеше се от още. Ръцете му уловиха главата й, а устните му се наклониха към нейните, докарвайки я до лудост от горещото, чувствено дразнене на все по-задълбочаващата се милувка.
Рони можеше да усети как с всяка изминала секунда тялото й започва да гори по-силно, по-горещо. Гърдите й бяха болезнено напрегнати, зърната й се превърнаха в малки твърди пъпки, молещи за вниманието му, когато гръдния му кош се приближи.