Под повърхността на звяра
- Автор: Лей Лора
- Серия: Breeds #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Под повърхността на звяра». Краткое содержание книги:
Рони Андрюс е влюбена в Тайбър от единадесетгодишна. Когато той я изоставя, на нея не й остава нищо друго, освен да продължи живота си сама. Но след една съдбоносна целувка, Рони вече не може да живее далеч от него.
Какво би направил един мъж, ако пусне телевизора и види, че единствената жена, когато някога е означавала нещо за него, е преследвана от гладни за сензации репортери заради него?
Тайбър Уилямс е един от петимата, наричащи себе си Породи. Винаги е знаел, че Вероника е специална. Дълги години се е борил с животното в себе си и чувствата си към нея, за да може тя да има живота, който заслужава. Но белегът на шията й променя всичко. Тя му принадлежи по законите на природата и никой, нито продажният й баща, нито Съвета по генетика, не могат да попречат на съдбата…
— Моя — изръмжа той отново, сякаш искаше да я принуди да признае това.
Рони поклати глава, треперейки, имаше нужда от още негови целувки, от още опияняващи усещания, които караха тялото й да натежи от силна чувствителност.
— Няма време! — изкрещя отново Джон. Рони видя замъглено фигурата му с периферното си зрение. — По дяволите, заведи я в хеликоптера, преди да ви заловят на земята. Искаш да я загубиш завинаги ли?
Тайбър не проговори. Отдели една секунда да стрелне другия мъж със свиреп поглед, преди ръцете му да се стегнат около кръста на Рони, принуждавайки я да върви напред, докато се придвижваха бързо към хеликоптера, който ги чакаше на сечището.
Тя се опитваше да премества краката си, да върви в крачка с него, да изрази протеста и гнева си, но изглежда нищо не се получаваше. Сетивата й бяха замъглени и толкова замаяни, че се страхуваше, че започва да губи собствената си представа за реалността.
— Проклето време! — извика странен мъжки глас, когато Тайбър почти натика Рони в хеликоптера.
Още щом той скочи до нея и затвори вратата, летателния апарат се издигна във въздуха. Нарастващата мощност отекна през тялото на Вероника, вибрациите на двигателите бяха почти болезнени за чувствителните й нерви.
Тя погледна объркана и изплашена към Тайбър. Той я наблюдаваше с присвити очи, страстта блестеше в наситено зелените дълбини, а гордите черти на лицето му бяха белязани с решителност. Това не бе благородният човек, който я бе защитавал в продължение на години. Не беше нежният любовник, който я бе изоставил пред гаража преди месеци, обещавайки да се върне. Това бе една негова страна, която никога не бе виждала. Беше едновременно възбуждаща и ужасяваща, оставяща я изгубена сред противоречивите чувства, които я заливаха.
— Какво ми направи? — прошепна младата жена, когато тялото започна да я боли, копнеейки за докосването му, за целувките му. Само още веднъж, изкрещя нещо вътре в нея в агония. Едно докосване, едно вкусване…
— Направих те моя — произнесе той бавно и ясно. — Моя, Рони. Завинаги.
Очите й се разшириха. Страх и желание кипнаха в тялото й, започнаха да пулсират във вените й, пламъците се плъзнаха по гърдите й, в утробата й, във вагината й. Тя изгаряше, страдаща за неговото докосване.
Разтърси глава, борейки се с объркването и внезапния страх от това какво точно й бе сторил. Преглътна един стон, когато утробата й потръпна. Влагалището й се сви, когато тръпката премина нагоре по гръбнака й, през скалпа, щом възбудата започна да се надига.
Бореше се да диша, докато наблюдаваше как ноздрите на Тайбър пламнаха, а очите му потъмняха още повече, сякаш нещо бе обхванало и неговите сетива. Страните му се зачервиха под бронзовия загар, устните му станаха по-плътни, по-чувствени. Очите му блестяха от сексуално желание.
Рони облиза нервно сухите си устни. Искаше, трябваше да го докосне, но ужасът от силната възбуда започна да се надига в тялото й, точно под кожата й, като някакъв вътрешен огън, изгарящ нервните й окончания. Юмруците й се свиха, докато се бореше със спираловидните усещания, решена да ги овладее, както го бе сторила преди месеци.
Но тогава не беше толкова лошо, прошепна някаква част от нея. Нуждата, която я бе разяждала, бе дразнеща, неудобна, но нямаше нищо общо с това. Това бе силно, надигаше се бавно и я превземаше като изпълваше цялото й тяло.
Рони откъсна погледа си от неговия, после извърна глава и погледна отчаяно през прозореца на хеликоптера. Тайбър бе близо до нея, бедрото му притискаше нейното, едната му ръка бе протегната зад нея, а пръстите му си играеха почти разсеяно с кичурите коса, които падаха по гърба й.
Тя затвори очи и въздъхна. Можеше да устои на изкушението, което я разяждаше отвътре. Със сигурност можеше. Беше го правила и преди.
Прехапа усти, когато усети пръстите му да отместват косата й, отмятайки я зад рамото й и разкривайки малкият белег в основата на шията й. Тя щеше да обърне глава, и да му попречи, ако Тайбър не се бе преместил по-близо, за да я задържи на място.
Рони изскимтя. Не можеше да го понесе. Когато езикът му погали малката раничка, а след това устата му се затвори над нея, засмуквайки плътта леко и нежно, утробата й се сви. Вагината й започна да пулсира и я запрати в наслада, близка до оргазъм, когато зъбите му одраскаха повърхността на белега, който й бе направил.
Пръстите й се впиха в ръката, която преминаваше пред гърдите й и бе хванала другото й рамо, за да я задържи неподвижна, докато я измъчваше.