Под повърхността на звяра
- Автор: Лей Лора
- Серия: Breeds #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Под повърхността на звяра». Краткое содержание книги:
Рони Андрюс е влюбена в Тайбър от единадесетгодишна. Когато той я изоставя, на нея не й остава нищо друго, освен да продължи живота си сама. Но след една съдбоносна целувка, Рони вече не може да живее далеч от него.
Какво би направил един мъж, ако пусне телевизора и види, че единствената жена, когато някога е означавала нещо за него, е преследвана от гладни за сензации репортери заради него?
Тайбър Уилямс е един от петимата, наричащи себе си Породи. Винаги е знаел, че Вероника е специална. Дълги години се е борил с животното в себе си и чувствата си към нея, за да може тя да има живота, който заслужава. Но белегът на шията й променя всичко. Тя му принадлежи по законите на природата и никой, нито продажният й баща, нито Съвета по генетика, не могат да попречат на съдбата…
— Хайде, да влезем в къщата и ще ти обясня всичко — той скочи от летателния апарат, след това се протегна улавяйки я през кръста, за да й помогне да се измъкне от мястото си.
Рони изпъшка, когато той я привлече към гърдите си, преди да й позволи да стъпи на земята. Чувственото плъзване на тялото й по неговото го накара да изръмжи от възбуда. Слава Богу, че не трябваше да пътуват по-надалеч.
Тайбър я хвана за ръката и я задърпа към джипа, който Танер бе докарал в края на площадката за приземяване. Пръстите на Рони трепереха под неговите, но не повече, отколкото тялото й. Мъжът можеше да усети леките тръпки, които преминаваха през нея, докато я настаняваше в автомобила. Бе зърнал отчаяната борба за контрол в погледа й.
Целувката му бе направила точно това, което Калън бе описал на всички преди няколко месеца. Сексуалният хормон, съдържащ се в жлезите на езика му, почти веднага потече в тялото й, когато я бе целунал. Нивото на възбудата на Рони се бе увеличило, от необходимостта да я докосне и да усети вкуса му, проникващ в нея. Но не бе по-голяма от неговата нужда.
Този път Тайбър беше безпомощен. Уловен в хватката на глада, той не можеше да се сдържи и не желаеше да се крие. Животното вътре в него вече бе отхвърлено веднъж, преди петнадесет месеца. Той нямаше да позволи това да се повтори.
— Къщата, в която живеем сега, някога е принадлежала на Съвета по генетика — каза Тайбър, опитвайки да се успокои, докато Танер караше по павирания път, водещ към имението. — Сега е нашият дом. Тук сме в безопасност, защитени от увеличаващия се брой на вида ни, който нараства ежедневно. Ти също ще бъдеш в безопасност тук, Рони.
— Ще бъда ли? — тонът на гласа й го уверяваше, че не е много сигурна. Много лошо. Той нямаше намерение да й позволи да си тръгне.
Тя се отдръпна толкова далеч, колкото той й позволи, което не бе много. Бе гореща и възбудена, а ароматът й — сладък и силен. Тайбър бе далеч от нея прекалено дълго, в опита си да постъпи благородно, да я предпази от истината и от цената на това да бъде в прегръдките му.
Младият мъж потисна едно трепване, когато Рони го стрелна с ненавистен поглед. Очевидно, голяма част от объркването бе причинено от събитията през изминалия ден. Тя беше вбесена. Тайбър игнорира бурния прилив на възбуда, който го разтърси при тази мисъл. Очите й блестяха от ярост и страст. Уханието й бе горещо и диво и предизвикваше болка в гърдите му от желанието да изреве триумфално.
— Щях да бъда в безопасност там, където се намирах — изсъска Рони, — ако не беше ти.
Гласът й бе наситен от емоциите, от усещанията, които заливаха тялото й. Тя се бореше с тях, без да знае, че по този начин само ще влоши нещата. Тайбър потисна усмивката си. Яростта й единствено щеше да накара кръвта й да се задвижи по-бързо, а хормонът да завладее тялото й, да нарасне до крайност.
— За това трябват двама, Рони — каза мъжът мрачно, когато джипът се разтресе и спря пред главния вход.
Огромни, многогодишни дъбове се извисяваха над извитата алея и растяха толкова близо до къщата, че веднъж бяха обмисляли да отрежат няколко от тях. Но величието и изяществото им не можеше да се отрече. Бяха расли там толкова дълго време, пазейки къщата години наред, че щеше да е истинско престъпление да ги унищожат.
Докато Тайбър помагаше на Рони да слезе от джипа, широките, двойни врати се отвориха и Калън и Меринъс излязоха на циментената площадка. Погледът на по-възрастния мъж бе твърд и свиреп, когато пое бавно дъх, карайки Тайбър да осъзнае, че всяка Порода, която се намира наблизо щеше да разбере, че Рони се намира в състояние на разгонване.
Тайбър я поведе нагоре по широките, извити стълби, за да стигнат до двойката, усещайки тръпките, преминаващи по тялото й. Бе много напрегната и едва се държеше изправена, когато приближиха Калън и Меринъс.
Той срещна погледа на техния лидер и видя тревогата в дълбините на кехлибарените му очи.
— Рони, радвам се да те видя отново — каза Калън спокойно, когато стигнаха до тях. Не я докосна, не предложи ръката си за поздрав, когато тя застана сковано пред него. — Позволи ми да ти представя моята съпруга, Меринъс. Меринъс, Рони Андрюс бе добра приятелка на всички нас по време на престоя ни в Санди Хоук.
— Здравей, Рони — усмивката на Меринъс бе нежна, когато погледът й проблесна между тях. — Съжалявам, че трябва да се запознаем при такива обстоятелства.
— Приятно ми е — гласът на Рони беше тих и дрезгав от напрежение. Ръцете й погладиха раменете й. — Съжалявам, прекалено…