Под повърхността на звяра
- Автор: Лей Лора
- Серия: Breeds #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Под повърхността на звяра». Краткое содержание книги:
Рони Андрюс е влюбена в Тайбър от единадесетгодишна. Когато той я изоставя, на нея не й остава нищо друго, освен да продължи живота си сама. Но след една съдбоносна целувка, Рони вече не може да живее далеч от него.
Какво би направил един мъж, ако пусне телевизора и види, че единствената жена, когато някога е означавала нещо за него, е преследвана от гладни за сензации репортери заради него?
Тайбър Уилямс е един от петимата, наричащи себе си Породи. Винаги е знаел, че Вероника е специална. Дълги години се е борил с животното в себе си и чувствата си към нея, за да може тя да има живота, който заслужава. Но белегът на шията й променя всичко. Тя му принадлежи по законите на природата и никой, нито продажният й баща, нито Съвета по генетика, не могат да попречат на съдбата…
Вече нямаше въздух да крещи, нито да вика. Очите й се разшириха, а зрението й се замъгли. Мускулите на влагалището й се стегнаха около пениса му, когато усети внезапната промяна, настъпила в него. Сякаш някакъв малък израстък се надигна под пламтящата кожа на ерекцията му, нарасна и се настани в един сноп нерви вътре в нея, галещ, вибриращ, докато тя не избухна.
— Господи! Рони! Бейби… — мощна струя гореща семенна течност се изстреля дълбоко в невероятно тесния проход, което доведе до още един трепет, още една експлозия, която я остави задъхана, бореща се за въздух. Рони се срина на килима.
Какво беше това? Тя потръпна отново, когато Тайбър я последва на пода, стенещ дрезгаво. Малката ласка на добавената стимулация задържа трепета в тялото й. Като че ли… Не! Мисълта бе отхвърлена. В него не би трябвало да има физически белези на животното, което бе той. Учените бяха уверили обществото в това. Освен по-дългите си кучешки зъби, те бяха хора. Нали?
Рони не можеше да разсъждава в момента. Последната експлозия, която разкъса тялото й, беше почти брутална със своята интензивност. Младата жена можеше само да крещи и да се остави във властта й, докато Тайбър се срина отгоре й. Дишането му беше накъсано, а тялото му — влажно, също като нейното.
— Рони — гласът му звучеше измъчено и огорчено, докато се бореше да си поеме дъх.
— Какво направи, Тайбър? — прошепна тя, а зрението й се замъгли още повече. — Какво направи…
Глава девета
— Тя ще се оправи — доктор Мартин потупа отпуснатата ръка на Рони и внимателно я остави на леглото до безжизненото й тяло. Най-накрая бе приключил с прегледа. На масата до леглото бяха поставени флакони за различните проби, от които се нуждаеше. — Не забравяй, че тя е едва втората половинка, за която ни е известно, и че тялото й е било под напрежение повече от година. Физически, чифтосването може да бъде много по-различно при нея, отколкото беше при Меринъс. Ще пусна изследванията и ще видим как се справя, когато се събуди.
Тайбър гледаше надолу към Рони от другата страна на леглото. Съвестта му се измъчваше от разкаяние. Какво бе направил с нея? За първи път от детството си насам, животинската страна, а не човешката, бе поела контрола над него. И което бе по-важно, той беше забравил, че е човек.
— Тя спи ли или е в безсъзнание? — Тайбър почти трепна от звука на собствения си глас и болката, просмукана в него.
Док го стрелна със загрижен поглед.
— Просто спи, Тайбър. Денят беше изпълнен със събития за нея. Остави тялото й да си почине, а съзнанието да приеме цялата нова информация. Понякога това е всичко, от което човек се нуждае, за да успокои душата си — тайнствените сенки, които останаха в очите му доказваха този факт. — На сутринта я искам в лабораторията. Ще проведем още няколко теста, за да сме сигурни, че съвпадат с показанията, които имаме от Меринъс, след това просто ще чакаме и ще видим.
Да чакаме и видим дали ще забременее. Юмруците на Тайбър се стегнаха с почти убийствена ярост. От мига, в който бе видял нападението над нея по проклетата телевизия, единствената му мисъл бе да я вземе. Да я маркира. Да се подсигури, че никой друг няма да я докосне отново. Докато се взираше в нея, прокара уморено пръсти през косата си.
Рони беше бледа. Тъмните кръгове под очите й подчертаваха разпръснатите по носа лунички. Изглеждаше толкова невинна… По дяволите, тя беше невинна! Неопитна девственица, а той я бе взел като животно!
Тайбър се обърна към прозореца от своята страна на леглото, издърпа тъмните завеси и се загледа към градините на имението. Беше я взел от дома й, доведе я в този проклет военен лагер и я изнасили преди дори да й обясни промените, настъпили в тялото й след целувката му.
Когато я бе целунал, той знаеше какво прави. Бе знаел какво ще се случи, но бе безпомощен да спре. Беше я защитавал, откакто тя бе дете, до момента, в който наистина бе имала нужда от неговата сила. Тогава я беше разочаровал, позволявайки на животното да вземе контрол, и сега Рони щеше да плати цената.
— Тайбър, ще ми трябват проби и от теб — каза тихо Док от края на леглото. — Възможно най-скоро, ако нямаш нищо против.
Тайбър се отдръпна от прозореца, оставяйки завесите да паднат обратно на място.
— Когато тя се събуди — отвърна младият мъж със същия тон. — Тогава ще сляза.
— Веднага, Тайбър. Не когато се събуди — каза твърдо Меринъс, пристъпвайки напред. — Ти върви с Док. Аз ще остана тук с Рони. Освен това, тя може би ще се нуждае от някой по-спокоен човек, когато се събуди, а точно сега ти си доста изнервен.