Под повърхността на звяра
- Автор: Лей Лора
- Серия: Breeds #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Под повърхността на звяра». Краткое содержание книги:
Рони Андрюс е влюбена в Тайбър от единадесетгодишна. Когато той я изоставя, на нея не й остава нищо друго, освен да продължи живота си сама. Но след една съдбоносна целувка, Рони вече не може да живее далеч от него.
Какво би направил един мъж, ако пусне телевизора и види, че единствената жена, когато някога е означавала нещо за него, е преследвана от гладни за сензации репортери заради него?
Тайбър Уилямс е един от петимата, наричащи себе си Породи. Винаги е знаел, че Вероника е специална. Дълги години се е борил с животното в себе си и чувствата си към нея, за да може тя да има живота, който заслужава. Но белегът на шията й променя всичко. Тя му принадлежи по законите на природата и никой, нито продажният й баща, нито Съвета по генетика, не могат да попречат на съдбата…
— Господи, вкусът ти е прекрасен — дрезгавият му глас я накара да потръпне. Тайбър се отдръпна и погледна надолу към нея, а очите му бяха присвити и напрегнати. — Чудя се колко по-вкусна си другаде.
Коляното му се плъзна между краката й, притискайки се към чувствителното място между бедрата й.
— Не прави това, Тайбър — прошепна Рони отчаяно, а ръцете й се стегнаха на кръста му, когато потрепери от прелестната болка, ескалираща до горещо удоволствие.
Твърдото му бедро потръпна срещу женствеността й и Рони отчаяно се запита дали той усеща влагата, просмукваща се от тялото й. Искаше да се отдръпне от него и същевременно да го придърпа по-близо. Противоречивите желания водеха борба вътре в нея в една луда битка за надмощие.
— Какво? Да не те направя моя? — изръмжа мъжът. — Това вече е направено, Рони. Не мога да го върна обратно. И съм дяволски убеден, че няма да съжаляваш.
Устните му намериха ухото й, а езикът му се завъртя чувствено, докато тя се бореше за въздух.
— Не мога да го направя — проплака Рони, но тялото й се сгърчи, копнеещо да го докосне, да почувства топлината и твърдостта, която той й предлагаше.
Главата й падна назад, когато устните му се плъзнаха по шията й. Пръстите му подръпнаха копчетата на блузата й и разтвориха разкъсания плат. Атмосферата в стаята се разгорещи от страст.
— Тихо, бейби — прошепна Тайбър, докато устните му галеха ключицата й. — Всичко ще бъде наред, обещавам ти.
Избута блузата по раменете й, плъзна я надолу по ръцете, вдигайки първо едната й ръка от кръста си, след това другата, за да остави дрехата да падне на пода. Това бе най-чувственото усещане, което Рони бе изпитвала през живота си. Дланите му, загрубели и топли, се движеха по плътта й, отстранявайки плата, стоящ между докосването му и кожата й.
— Прекрасни са — прошепна той, когато погледът му се спря на гърдите й. — Така закръглени и съвършени. Не мога повече да чакам, за да поема едно от тези твърди малки зърна в устата си, Рони.
Младата жена потрепери при думите. Гърдите й се напрегнаха в клетката на дантеления сутиен. Главата на Тайбър се повдигна, но очите му останаха впити в нежните извивки, които се повдигаха и спадаха забързано. Рони искаше да затвори очи, за да избяга от интензивността на усещанията, които я бомбардираха. В същото време, искаше да бъде сигурна, че не пропуска нито един миг от това да види и усети силата зад внезапния глад на Тайбър към нея.
— Страхувам се — потръпна тя, борейки се с непреодолимата страст с всеки удар на сърцето си. Тази нужда не беше естествена. Винаги бе желала Тайбър, винаги бе мечтала за целувките и докосванията му, но не по този начин. Не с това упояващо желание, което не може да контролира. — Тайбър, накарай го да спре. Накарай го да спре веднага, по дяволите!
Вагината й се сви от огромна нужда, която й отне дъха. Рони простена, почти проплаквайки, когато устните му погалиха гладката кожа, надигаща се над чашките на сутиена.
— Скоро ще се успокои, Рони — обеща мъжът, а гласът му бе толкова дрезгав и груб, че я накара да потръпне от удоволствие. Пръстите му освободиха закопчалката в предната част на сутиена. — Веднага след като те отведа в леглото и се наместя между гъвкавите ти бедра, всичко ще се оправи.
Глава осма
Рони примигна шокирано, когато думите му достигнаха до нея. Всичко ще се оправи? Веднага след като направи какво?
Тя отблъсна раменете му, пренебрегвайки спазмите в утробата си и влагата, плъзгаща се от възбудената й женственост.
— Не мисля така — младата жена потръпна от нужда. — Тайбър, почакай! Трябва да поговорим за това.
Ох, изобщо не беше добре! Тялото й бе надделяло над разума и тя като че ли не можеше да се овладее достатъчно, за да разбере как да се справи със ситуацията.
Езикът му обходи връхчетата на гърдите й. Мили Боже, той не беше гладък и влажен, какъвто бе на всеки нормален човек. Беше малко груб, горещ и възхитително драскаше кожата й. Как ли щеше да е, когато го усети върху зърната си?
— Вкусът ти е толкова хубав, Рони — раменете на Тайбър се стегнаха, щом сведе главата си още по-надолу, проследявайки вътрешната извивка на гърдата й, очертавайки ивицата дантела, която още покриваше заобленото хълмче. — Толкова горещ и сладък.