Ще си останем приятели, нали [calibre 2.35.0]

д а си наваксате изгубеното! Мина д о ста време, нали?

— Така си е — възд ъхна Нейтън в телефонната слушалка. — Е, може пък и д а ревнувам.

— Какви ми ги приказваш, за бога?!

— Ами… — Нейтън замълча и д о ухото ми д о стигна смехът, който се лееше от неговия

телевизор. — Ти имаш избор — можеш д а бъд еш и с Дани, и с всички онези момичета, които

непрекъснато срещаш. С д руги д уми, не ти е труд но д а си намериш някоя, ако поискаш.

Ед инственото, което трябва д а сториш, е д а излезеш от вас и — бинго! Вече чака поред ната,

готова д а ти стане гад же!

— Аз нямам гад же — вметнах ни в клин, ни в ръкав.

— Все тая. Ама можеш д а си намериш, ако поискаш. Ник, ти на практика би могъл д а

имаш всяка, която си пожелаеш!

— И ти можеш д а срещнеш някой — изрекох неопред елено и стомахът ми се преобърна в

пред вкусване на отговора му. — Теб всички те харесват.

— Не и онези, които харесвам аз — отговори той. — И не мога д ори д а им кажа как се

чувствам! — От телевизора му избухна нова порция смях, уд обно запълващ сконфузената

тишина межд у д вама ни. Пред положих, че се опитва д а реши д али д а ми каже, макар пък

лично аз д а нямах никаква пред става как д а реагирам.

— Окей — възд ъхна тежко, сякаш бяхме взели някакво решение по време на мълчанието

си. — Окей!

Хайде, изплюй камъчето най-сетне!

— Онзи французин, за когото ти разказвах. От работата. Ксавие — прод ължи накрая. —

Вчера го чух как говори с ед на от сервитьорките, и знаеш ли какво каза?

— Какво? — Гърлото ми пресъхна.

— Каза: „Онзи млад пед ал от кухнята непрекъснато ме след ва с умилителен поглед !“

Обаче това не е вярно, Ник! Аз не го след вам! Истината е, че го мразя и в червата! Толкова се

над ува! И защо? Защото е красив! Сигурно така се е д о сетил — сигурно ме е забелязал, че го

глед ам, защото това пък е вярно. — Това по след ното Нейтън го прошепна. — Разбери, този

човек го мразя! Мразя го от д ън д уша! Но не мога д а спра д а го глед ам!

Ясно. Ето, че най-сетне си призна. За първи път.

— Няма нищо, Нейт — заговорих с необичайна решително ст аз. — На всеки му се е

случвало д а попад не в странни ситуации, нали така? — Например като мен и Саша в корид ора

на д аскало.

— Да д е, ама тази е повече от странна, Ник! — Прозвуча сериозно уплашен. На негово

място и аз бих бил уплашен. Не е малка работа д а си признаеш под обно нещо.

— Ще бъд е точно толкова странна, колкото ти позволиш, Нейт! — Не бях свикнал д а

вод я под обен разговор с приятеля си, но знаех, че точно сега не мога д а го пред ам. — Той не

знае нищо със сигурно ст, нали така? Ти не си му казвал нищо, нали?

— Не съм. Обаче той е прав. Наистина ми харесва. Много!

— Това няма значение! — прод ължих д а нарежд ам мъд ро. — Важното е, че не го знае със

сигурно ст!

— Не става въпро с само за него. А за всички! Аз… Дали някога ще мога д а харесам