Патриотични игри

След по-малко от минута една полицейска кола тръгна за района. Офицерът в нея беше ветеран с шестгодишен стаж в околийската полиция, а много му се искаше да е със седемгодишен стаж. Необходими му бяха почти десет минути, за да стигне на мястото. Паркира колата си на една пряка по-долу, зад голям храст, и оттам можеше да вижда къщата, без да се излага на показ. Пушката, която обикновено висеше под таблото, сега се намираше в потните му ръце и беше заредена с куршуми две нули за лов на елени. Четири минути след него се появи друга кола и към него се присъединиха още двама офицери. След това, изглежда, дойде целият свят. Най-напред се появи сержант от полицейските патрули, след него лейтенант, двама агенти от канцеларията на ФБР в Балтимор. Първият пристигнал офицер сега беше като индианец в племе с твърде много вождове.

Специалният агент, началник на канцеларията на ФБР в Балтимор, установи радиовръзка с централата във Вашингтон, но остави акцията в ръцете на местната полиция, тъй като тя имаше собствена група за действие в опасни ситуации, както повечето местни полицейски участъци, и те бързо се заеха е работата. Най-важната задача беше да се евакуират хората от къщите наоколо. За всеобщо облекчение успяха да сторят това през задните изходи. Изведените от домовете си хора незабавно бяха разпитани. Да. Бяха виждали хора в тази къща. Да. Повечето са били бели, но е имало и един чернокож. Не. Не са виждали оръжие, всъщност много рядко са виждали и самите хора. Една дама смяташе, че имат микробус, но ако беше вярно, трябва да е стоял в гаража. Разпитите продължиха, а групата за действие в опасни ситуации се прокрадваше напред. Къщите в околността бяха еднакви по стил и конструкция и хората набързо разгледаха една от тях, за да разберат плана й. Други поставиха пушка с оптичен мерник в отсрещната къща, за да разгледат прозореца на целта си.

Групата за действие в опасни ситуации можеше да чака още, но колкото повече се бавеше, толкова по-голяма беше вероятността да разтревожат жертвата си. Тръгнаха бавно и внимателно, като ловко се прикриваха, докато се доближиха на петнадесет метра от къщата. Напрегнатите им и зорки очи се опитваха да забележат движение през прозорците, но не виждаха никого. Възможно ли е всички да спят? Водачът на групата влезе първи, като пробяга през двора и спря под един прозорец. Вдигна прът с микрофон и го закачи до ъгъла на един от прозорците, като със слушалката търсеше признаци на живот. Неговият заместник видя как главата на шефа му се накланя встрани почти комично, а след това се обади по радиото. Всички членове на групата му можеха да чуят: