Патриотични игри
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Патриотични игри». Краткое содержание книги:
Накрая отидоха до ролсройса на посолството и процесията се оформи. Базата „Андрюс“ имаше няколко портала и само преди час беше решено от кой ще излязат. Маршрутът до града представляваше едно задръстване от обозначени и необозначени коли. Още два ролсройса от същия модел и в същия цвят бяха разпратени в процесията и всеки от тях имаше свои съпровождащи автомобили. Над тях летеше хеликоптер. Ако някой си беше направил труда да преброи наличното огнестрелно оръжие, щеше да види, че са над сто дула. Придвижването беше така планирано, че да позволи бързо преминаване през Вашингтон и двадесет и пет минути по-късно процесията стигна в посолството на Великобритания. Няколко минути по-късно техни височества се намираха в сградата и охраната им беше поета от други. Местните хора от охраната се разпръснаха по домовете или участъците си, но десетина мъже и жени останаха около сградата. Повечето от тях седяха в колите и микробусите си, а няколко униформени полицаи обикаляха наоколо.
— Америка — каза О’Донъл. — Страната на възможностите. — Новините по телевизията започваха в единадесет часа и включиха запис от пристигането.
— Какво мислиш, че правят сега? — попита Милър.
— Предполагам, че се борят с умората от смяната на часовите пояси — отбеляза шефът му. — Наспиват се добре. Така. Готови ли са всички тук?
— Да. Къщата е подготвена за утре. Алекс и хората му са на линия и аз прегледах промените по плана.
— И те ли са от Алекс?
— Да, но ако чуя още един съвет от това надуто копеле…
— Той е един от нашите братя революционери — усмихнат отбеляза О’Донъл. — Но зная какво имаш предвид.
— Къде е Майк?
— Белфаст. Той ще поеме втората фаза.
— Всичко ли е определено?
— Да. И двамата бригадни командири, и целия армейски съвет. Би трябвало да успеем да очистим всички…
О’Донъл най-после разкри плана докрай. Агентите на Маккени или работеха в близост с всички старши лица от ИРА, или познаваха хората, които работеха с тях. По заповед на О’Донъл те щяха да избият всички, като напълно премахнат военното ръководство на ИРА. Нямаше да остане никой да ръководи организацията…освен един човек, чиято мисия шедьовър щеше да му възвърне уважението на редовите бойци на ИРА. Със заложниците си щеше да освободи всички свои „хора зад оградата“ дори ако това означава да изпраща по пощата до Бъкингамския дворец принца на парченца по един кубически сантиметър. О’Донъл беше сигурен в това. Въпреки всичките храбри думи в Уайтхол, бяха минали векове, откакто някой от кралете на Англия е заставал пред лицето на смъртта, а идеята за мъченичеството подхождаше повече на революционери, отколкото на властниците. Общественото мнение щеше да се погрижи за това. Те трябваше да преговарят за спасяването на живота на наследника на трона. Предвиждаше се тази акция да съживи движението и Кевин Джоузеф О’Донъл щеше да поведе революцията, родена от храбростта и кръвта…
— Смяна на часовите, а, Джек? — отбеляза Марти. Той също беше опаковал нещата си. Офицер от охраната щеше да провери кашона, преди той да си тръгне.
— Как се чувстваш?
— По-добре, но човек се уморява да гледа телевизия през деня.
— Вземаш ли всичките си хапчета? — попита Райън.
— Обещавам, че никога вече няма да ги забравя, мамо — беше отговорът.
— Виждам, че за приятелите ни няма нищо ново.
— Да. Прибрали са се в онази черна дупка, в която живеят. ФБР се тревожи, че те може да са тук, разбира се, но досега не е имало и намек за такова нещо. Разбира се, винаги, когато човек е спокоен по отношение на тези копелета, го ухапват по задника. И все пак единствената организация, която не е в повишена бойна готовност, може би е „Делта Форс“83. Всички военни части са в готовност. Ако се появят и покажат носа си на някого, целият свят ще се стовари върху тях. Във Виетнам казвахме: „Повикайте целия свят“ — изръмжа Кантор. — Ще бъда в службата в понеделник и вторник. Все още не трябва да ми казваш сбогом. Приятно прекарване на почивните дни.
— На теб също. — Райън излезе от стаята. На врата си и върху сакото имаше нов пропуск. Навън беше горещо, а неговият фолксваген нямаше климатична инсталация. Пътуването до дома му по шосе 50 беше допълнително затруднено от всичките коли, тръгнали за Оушън сити или някъде другаде, за да прекарат там почивните дни, само да се измъкнат от жегата, която от две седмици насам покриваше околността като проклятие. Джек си помисли, че ги очаква изненада. Прогнозата беше навлизане на студен въздушен фронт.
83
Елитна десантна част за специални операции на Военновъздушните сили на САЩ. — Б.пр.