Достатъчно време за любов [bg]

Станах, приведох се в приличен външен вид и излязох в градината, където попаднах на Галахад. Целунах го и получих подарък за добро утро в запотена чаша. Беше пресен плодов сок — истинска наслада за вкусовите ми рецептори, привикнали да получават сутрин напитки, „усъвършенствани“ чрез най-разнообразни химикали.

— Тази сутрин готвя аз — обяви Галахад. — Така че ще е най-добре да се ограничиш с варени или пържени яйца. — После отговори на въпрос, който гостите обикновено не задават: — Ако се беше събудил по-рано, изборът щеше да е по-богат. Лазарус казва, че аз дори не мога да кипна вода. Но всички вече излязоха.

— Така ли?

— Si. Айра отиде в кабинета си, за да поработи. Тамара се върна при пациентите си и нареди да ти предам, че се надява да си е вкъщи довечера; обаче каза на Хамадриад да те сложи да спиш по-рано и да ти разтрие раменете. Така че не съм много сигурен дали ще се прибере тази вечер — възможно е пациентите й да се нуждаят от нея. Лазарус тръгна нанякъде — никой не го е питал накъде. Минерва се занимава с близначките — предполагам, че в „Дора“; те прекарват доста време там. Ищар я повикаха в една ферма на север — някой си бил счупил ръката. Хамадриад отведе децата на пикник — за да не ти пречат да спиш, мързелив развратник такъв. Пържени или варени?

Той вече пържеше яйцата, затова аз отвърнах:

— Варени.

— Добре, тогава аз ще изям тези. Ще изкарам някак до обяд.

— Исках да кажа — пържени.

— Тогава ще разбия още три, драги. Оставаш с нас, нали? Кажи „да“, иначе ще ти пусна близначките да се разправят с тебе.

— Галахад, искам да остана…

— Значи всичко е наред.

— … обаче има някои проблеми. — Побързах да сменя темата на разговора: — Ти каза, че Хамадриад е отвела децата на пикник. Означава ли това, че не съм видял цялото ви семейство?

— Драги, ние не показваме децата си на гостите ни още на прага, за да ги предпазим от изпадане в див екстаз. Иначе около малките винаги има човек; Лазарус притежава твърди убеждения относно възпитанието на децата. Естествено, Атина ги наглежда, но тя няма ръце. А Лазарус смята, че когато детето се изплаши, някой трябва да го гушне и да го утеши — веднага, не след малко. Той мисли и че, ако се наложи, малките трябва да бъдат напляскани — също незабавно; ако се действа своевременно, децата не успяват да станат разглезени или страхливи. Особено строго Лазарус изисква малките да не се събуждат самички. Сега ти е ясно защо толкова рано те целунах за лека нощ; докато Ищар ти помагаше да заспиш, аз спях при децата.