Гай-джин (Част II)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част II)». Краткое содержание книги:
И тъй, решено е. И «Небесния» е напълно прав. Трябва да съм много предпазлив и да не казвам никому, дори и на Анжел, до самото навечерие. Имам му вяра, той се закле да пази тайна, а ще му изплащам хонорара на части цяла година, с което ще си осигуря неговата преданост. Аййиая, пет хиляди! Няма значение, намери разрешение наистина! Слава Богу!
И още нещо: ще намаля лекарството, дори ще опитам съвсем да го спра, длъжен съм заради Анжел да се оправя и да бъда силен и достойно да поема Търговската къща. С Анжел до себе си мога…“
Наблизо преминаха в тръс конници и разсеяха бляновете му. Махна на ездачите и забеляза, че е недалеч от църквата. Шпицът й блестеше на слънцето, ноздрите му се изпълниха с мирис на море, на коне, на земя и живот. Обладан от внезапна благодарност, понечи да влезе и да прочете благодарствена молитва, когато забеляза, че парната им лодка се насочва към кея; Джейми стоеше на кърмата, забил нос в някакъв вестник, и това го подсети за пощата. Отправи се към кея и стигна там тъкмо когато лодката приближи.
— Джейми! — Малкълм надвика шума на мотора и махна с ръка, докато продълговатият съд напредваше към шпангоутите, натежал от водорасли и морски жълъди. Джейми хвърли бегъл поглед, за да прецени вятъра, и също му махна. Достатъчно бе да види изражението на лицето му.
— Ще се кача на борда.
Малкълм тромаво стъпи на палубата, бе му трудно да се движи с бастуни по наклонената повърхност, все пак се добра до кърмата и остави Джейми да го хване под мишница и така да слязат по трите стъпала до кабината. Бе просторна и уединена, с пейки около масата за морските карти. Върху плота лежеше пощата в спретнати пакети, разделена на писма, вестници, списания и книги. Малкълм тутакси забеляза писмо от майка си най-отгоре на неговата купчинка — тя имаше толкова характерен почерк. Друго нейно писмо до Джейми вече лежеше отворено встрани.
— Радвам се да те видя, тай-пан.
— Сега пък какво има?
— Ето, прочети писмото до мен:
„За твое сведение синът ми не може да се ожени без мое разрешение, докато не достигне пълнолетие. Вече предупредих преподобния Микълмас Туийт, Сър Уилям (с тази поща) и дадох точно обявление в днешния брой на «Ориентъл таймс» (приложено). Също така осведомих и всички капитани на всички наши кораби, които правят курсове до и от вашите води, и им заръчах да разпространят тази информация. Уведомих и адмирал Кетърър (с тази поща), в случай че се изкуши да извърши капитанска венчавка. Какво ще прави синът ми след двайсет и първия си рожден ден, разбира се, си е негова работа. Но дотогава пред Божието лице ще защитавам неговите и нашите интереси според възможностите си.“
Малкълм се задъха и пребледня. Разкъса плика на своето писмо. То беше едва ли не копие на първото, като се изключи обръщението „Скъпи сине“, и завършваше:
„Наистина го правя за твое добро, синко. Със съжаление ти съобщавам, че момичето не е от сой — чухме, че властите във Френски Индокитай преследват баща й за измами, а вече знаеш, че неин чичо лежи в затвора за дългове в Париж. Щом толкова държиш на нея, направи я своя любовница, колкото и да не го одобрявам, но само ще си създадеш още по-големи неприятности, сигурна съм. Естествено не искам никога да я виждам.
Надявам се на удоволствието да те посрещна преди Коледа, когато цялата тази тъжна история ще е останала зад гърба ни. Ще ми се да ти пиша за долните Брокови, но това трябва да се уреди тук, а не в Йокохама.