Гай-джин (Част II)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част II)». Краткое содержание книги:
Малкълм се изкашля многозначително.
— Да. Е, венчавката трябва да стане другата седмица, най-добре във вторник.
Отец Лео премигна.
— Но предстои твоето покръстване, сине мой. Това ще отнеме време и ти…
— Ами… засега не искам да приемам католицизма, макар да съм съгласен, че… че децата ни ще бъдат католици. — „Ще ги възпитаме както трябва, ще бъдат интелигентни — заключи Струан поизмъчен. — Те сами ще изберат, когато пораснат… Боже, за какво съм седнал да мисля. Много преди това ще сме венчани, както трябва, в подобаваща църква.“ — Моля ви, следващата седмица във вторник, това е.
Очите на пастора помръкнаха.
— И няма да прегърнете правата вяра? Ами безсмъртната ти душа?
— Не, не, благодаря ви, не за момента. Ами… ще… разбира се, че ще размисля над думите ви. Душите… душите на децата ни… само те са от значение… — Малкълм се опитваше да говори свързано. — А сега за сватбата. Ще ми се да е в тесен кръг, опростена церемония, във вторник…
— Но твоята безсмъртна душа, сине мой. Господ ти е показал светлината, душата ти е дори по-важна от този брак.
— Ами… обещавам да помисля, да. Сега за сватбата. Във вторник е най-добре.
Свещеникът остави чашата си. В съзнанието му се преплитаха радости, надежди, въпроси, страхове и предупреждения за опасност.
— Но, сине мой, това е невъзможно, не; по много причини. Момичето е непълнолетно, нали? Необходимо е съгласието на баща й, писмено потвърждение. А и за вас също, нали?
— Непълнолетен ли? — Малкълм се изсмя колебливо и насилено. — Това не се отнася за мен, тъй като баща ми е починал. Така е… така е според английските закони. Аз проверих при… господин Скай. — Едва се удържа да не изтърве „Небесния“, но все едно се прокле, задето го е споменал, тъй като внезапно си спомни как Анжелик му бе казала, че отец Лео ненавижда адвоката, мрази прякора му, смята го за откровен агностик и за противна личност.
— При този човек? — рязко реагира отец Лео. — Неговото мнение във всички случаи това да бъде одобрено от вашия Сър Уилям. Не бива да му имаме вяра, а що се отнася до бащата на сеньорита Анжелик, той би могъл да пристигне от Банкок, нали?
— Той е… струва ми се… се е върнал във Франция. Няма нужда от него. Господин Сьоратар може да изпълни неговата роля. Най-добре във вторник.
— Но, сине мой, защо е това бързане? И двамата сте млади, животът е пред вас, погрижи се за душата си. — Отец Лео се опита да се усмихне. — Божията воля те упъти към мен, след месец-два ти…
— Не, не след месец-два — сподавено рече Малкълм, готов да избухне. — Във вторник или в сряда, моля ви.
— Размисли, сине мой, твоята безсмъртна душа следва да…
— Оставете душата ми… — Малкълм се опита да се овладее. — Смятам да направя дарение на църквата, макар да не е… още да не съм станал католик, порядъчно дарение.
Отец Лео долови интонацията, с която бе произнесено „още не съм“ и „порядъчно“, с пълното съзнание, че Божиите дела на земята изискват практични служители и прагматични решения. И капитал. И влияние. А тези две насъщни неща идваха само от знатните и от богатите, нямаше нужда да му се напомня нито че тай-панът на Търговската къща бе и едното, и другото, нито че днес вече бе направил гигантска крачка в служба на Бога: молеха го за услуга и децата им щяха да намерят спасение дори и този нещастен грешник да се пържи във вечния огън. Тръпки го побиха от ужас за младежа и за всички, които безполезно се обричаха на мъки и страдания във вечността, след като толкова лесно можеха да получат избавление. Отложи размишленията си за по-късно. Божията воля си беше Божия воля.
— Венчавката ще се състои, сине мой, не бой се, обещавам… ала не през следващата или по-следващата седмица. Има прекалено много препятствия.
Малкълм усети, че сърцето му ще се пръсне.
— Всемогъщи Боже, щом няма да стане през следващата седмица или най-късно по-следващата, няма за какво да говорим; тогава или никога.
— Но защо? И защо в тесен кръг, сине мой?
— Тогава или никога — повтори Малкълм с грозна гримаса. — Вие… ще намерите в мое лице истински приятел… имам нужда от помощта ви… за Бога, толкова е просто да ни венчаете!
— Да, да, така е, но не и за нас, сине мой. — Свещеникът въздъхна и се изправи. — Ще се моля Бог да ме напътства. Подозирам, че ако… но може би, може би… Трябва да съм напълно сигурен.