Гай-джин (Част II)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част II)». Краткое содержание книги:
— Замисълът ти е гениален, сър Морган, поздравявам те — изрече Норбърт със страхопочитание, защото това щеше да превърне Брокови в най-богатата търговска компания в Азия, в Търговска къща, и щеше да му обезпечи заплата от пет хиляди гвинеи годишно.
— Ще изкупим Струанови за десет пени на лира от Банката, уговорено е, Норбърт, а също и флотата им, всичко. — Огромното шкембе на сър Морган се затресе от смях. — Ти скоро ще се оттеглиш и ние ще сме ти благодарни за службата. Ако всичко върви добре в Йокохама, ще помислим за допълнително възнаграждение от пет хиляди годишно. Грижи се за младия Едуард и му покажи дори детайлите.
— С каква цел? — бе попитал Норбърт. Обсипваха го с огромни суми всяка година.
— За всякаква цел; за каквото аз поискам — отсече сър Морган, — но след като ме питаш, навярно ще реша той да поеме Япония, да поеме твоята работа, когато си отидеш, стига да го бива. В Ротуел са му дали едномесечен отпуск… — ставаше дума за сегашния работодател на Горнт, една от най-старите шанхайски компании и съдружници на Купър-Тилман, най-едрия американски търговец в Китай, за когото той бе работил три години и с когото Брокови, както и Струанови поддържаха обширни търговски контакти — момчето има достатъчно време да реши, навярно ще поеме службата от теб, щом се оттеглиш.
— Смяташ ли, че е достатъчно опитен, сър Морган?
— Докато му дойде времето да ни напуснеш, гледай… това е твое задължение, да го научиш, да го отракаш. Не го пречупвай, не го ща подплашен и сломен, да не забравиш!
— Какво да споделям с него?
Сър Морган размисли и рече:
— Всичко за делата ни в Япония, за контрабандата с оръжия и опиум, ако ония копелета в Парламента постигнат своето. Сподели с него, плановете си за достъпа до търговия с опиум и нарушаването на всякакво ембарго при положение, че обявят такова, но да не му разправиш за предизвикателството към Струан и за замисъла ни да ги смажем. Момчето знае за Струанови, те не могат да се търпят с Ротуел. Ясно му е каква измет са също и как Дърк претрепа природения ми брат и за всичките им магарии. Добро е момчето, така че му кажи каквото желаеш, само не за захарта!
— Както кажеш, Морган. Какво да правя с подправките и хартията, които докарах? Имам нужда от резервни части, за да платя пушките, коприната и тазгодишните стоки.
— Ще ти ги изпратя от Хонконг, щом се върна. Да, Норбърт — беше страшно хитро, че избута Струанови от предложението на японците за златоносни проучвания — ако попаднат на богата жила, ти ще си получиш своя дял. Що се отнася до Едуард, като изтече месецът, изпрати го в Хонконг с поверителен доклад при Стареца. Харесва ми това хлапе, високо го ценят както в Шанхай, така и при Ротуелови… пък е и син на стар приятел.
На Норбърт му се дощя да научи що за птица е тоя „стар приятел“ и какво му дължи сър Морган, та толкова се е загрижил; за него бе съвсем необичайно да любезничи с когото и да било. Но беше достатъчно отракан, за да не разпитва, реши да запази намеренията си в тайна. Щастлив бе, че що се отнася до благоразположението на Брокови, няма защо да се безпокои повече — имаше го.
Едуард Горнт се оказа доста приятен, сдържан, добър слушател, по-скоро англичанин, отколкото американец, интелигентен и — нещо рядко за Азия — не обичаше чашката. Непосредствената преценка на Грейфорт бе, че Горнт е напълно неподходящ за суровата, рискована и пиянстваща китайска търговия — лека категория във всяко отношение, освен в играта на карти. Горнт играеше блестящо бридж, ала дори и това бе чисто теоретично предположение, защото никога не правеше големи залози. Убеден беше, че Едуард Горнт няма да е по вкуса на Брокови и едва ли ще се задържи дълго, а нищо по време на обратния път не бе го накарало да промени мнението си. На моменти забелязваше чудновати проблясъци в погледа му. „Тоя негодник е чисто и просто блудкав и безцветен, чувства се като в небрано лозе и добре го знае — помисли си Норбърт; наблюдаваше го, докато чете писмото на Морган. — Както и да е, аз съм единственият човек, който може да го накара да порасне“.