Гай-джин (Част II)

— Възел ли? Гордиев възел? Но той е бил разрязан! Одисей го е разсякъл на две. Не, май беше Херкулес!

— Извинявай, Александър Велики през 333 г. преди нашата ера.

— Който ще да е, няма значение, моят проблем Скай, помогни ми да се справя с моя възел и ще се сдобиеш с вечната ми благодарност и с петстотин гвинеи…

Откъм пристанищното управление отекна сигналният изстрел. Те надзърнаха през плесенясалия прозорец кантората на Скай се помещаваше в сградата и складовете на Лънкчърч с изглед към морето. Из цялото помещение бяха натрупани книги. За тяхна радост флотата се задаваше иззад носа с флагмана начело, цялата окичена със знамена. Това ги изпълни с гордост и облекчение. От корабите и от брега гръмнаха топовни салюти. На НВ „Пърл“ чак се престараваха, а флотата й отговаряше със залпове.

И двамата изкрещяха възторжено, а Скай добави:

— Сега ще се справим с японците и ще спим спокойно в леглата си. — Лукаво се върна към обсъждания проблем, като завиждаше на младежа за Анжелик и бе твърдо решен да му помогне. — Лесно ще се справим с японците, стига Уили да не увърта и да действа непоколебимо. Старият железен юмрук в желязна или в кадифена ръкавица важи в повечето, да не кажа, във всички случаи. Така е и с теб.

Малкълм Струан го погледна.

— Но как? Как? Ако се оправиш с трудностите ми… ти ще определиш цената. — Уморено се пресегна за бастуните си. — В разумни граници.

— Един момент, тай-пан — спря го Скай, докато усилено бършеше очилата си. „Моята цена не се изчислява само в пари, щом става дума за Търговската къща. Твоето влияние ще ми помогне да стана съдия в Хонконг, Боже, каква радост ще бъде. Дали да ти разкрия решението сега, или да изчакам с риск да загубя инициативата. За нищо на света. Врабче в ръката е по-скъпо от орел в Йошивара.“ Вече не се правеше на важен. Закрепи пенснето на върха на носа си. — Внезапно ми хрумна нещо тай-пан. То ще реши проблема ти в най-кратък срок. Защо не постъпиш като майка си?

Малкълм едва не подскочи, после се досети за какво става дума.

— О, имаш предвид Анжелик да ми пристане? Мислех за това, дявол да го вземе — раздразнено рече той, — но къде да я отведа и кой ще извърши венчавката? Намираме се на милиони мили от Макао.

— Какво общо има Макао? — запита Скай.

— Всички знаят, че майка ми пристанала на баща ми и се оженили в англиканската църква в Макао, венчавката минала тайно и набързо заради влиянието на дядо.

Скай се усмихна и поклати глава:

— Това е за пред хората, ала не е вярно. Капитан Орлов ги е оженил на борда на клипера си „Китайският облак“ на път от Макао за Хонконг — дядо ти назначил баща ти за капитан на търговския кораб по време на този кратък курс, а както знаеш, според устава на тай-пана в морето капитанската дума е закон.

Струан го зяпна.

— Не мога да повярвам.

— Най-важното свойство на добрия юрист, а аз съм добър юрист, господин Струан, е да бъде добър слушател, второто — да има нюх за фактите и тайните, а третото — да бъде дискретен. Много е полезно да научиш колкото се може повече за своя знатен бъдещ клиент. Така още по-добре ще му помогнеш при нещастие. Адвокатът взе щипка енфие и кихна. — Търговската къща е първа в Азия и дава материал за легенди, така че, щом пристигнах в Хонконг, реших да отсея фактите от легендите за Струанови, Брокови, за американците Купър и техния партньор Уилф Тилман, та дори и за руснака Сергеев. Мис… — Скай замълча. Очите на младежа гледаха изцъклено в далечината, той не го слушаше, навярно съзнанието му бе заето с предложението на адвоката. — Господин Струан!