Гай-джин (Част II)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част II)». Краткое содержание книги:
Горнт сгъна писмото, пъхна го в джоба си заедно с пачката пари от плика.
— Сър Морган е толкова щедър, нали? — рече с усмивка. — Не съм подозирал, че той ще… Нямам търпение да започна, да се науча. Обичам работата и действието, ще направя всичко възможно да ви задоволя; все още не съм сигурен обаче дали да напускам Ротуел и… ами, не предполагах, че той ще ме сметне за достатъчно подходящ да оглавя компания Брок в Япония, след като вие се оттеглите. Съвсем не предполагах.
— Сър Морган е суров господар, трудно е да му се угоди, както и на нашия тай-пан, но е почтен, ако изпълняваш заръките му. Един месец ще ти е достатъчен. Стреляш ли с пушка?
— О, разбира се.
Неочакваната му прямота учуди Норбърт.
— С каква пушка?
— О, с всякакви — отново се усмихна Горнт. — Никога не съм убивал човек — индианец или нещо подобно, при все че излязох втори в стрелбата по панички в Ричмънд преди четири години. — По лицето му премина сянка. — През същата година заминах за Лондон, за да постъпя при Брокови.
— Не искаше ли да заминаваш? Нима не ти хареса Лондон?
— И да, и не. Майка ми почина и… и баща ми сметна, че е най-добре да видя свят и хора, а Лондон бил центърът на света, тъй да се каже. Лондон е великолепен. Сър Морган е много сърдечен. Не съм срещал по-сърдечен човек.
Норбърт почака, ала Горнт не се обади повече, потънал в собствените си мисли. Сър Морган спомена всичко на всичко, че момчето поработило много задоволително една година при Брокови в Лондон при последния и най-млад син на Тайлър Брок — Том. След като изтекла годината, той му уредил нисшата длъжност при Ротуелови.
— Познаваш ли Дмитрий Сибородин, който ръководи Купър-Тилман тук?
— Не, сър. Само съм чувал хубави неща за него. Родителите ми познаваха Джудит Тилман, вдовицата на единия от първооснователите. — Горнт присви очи и Норбърт отново забеляза в тях същите чудновати проблясъци. — И тя не обичаше Дърк Струан, всъщност го ненавиждаше, обвиняваше го за смъртта на мъжа си. Греховете на бащите се предават на децата им, нали?
Норбърт прихна.
— Така е.
— Та какво говорехте, сър? Дмитрий Сибородин?
— Ще ти хареса, и той е южняк. — Камбанката за слизане на брега зазвъня. Очите на Грейфорт се разшириха от нетърпение. — Хайде да слизаме на сушата. Много скоро ще ти се отвори възможност за действие.
— Човек иска види, тай-пан, а? — съобщи А Ток.
— Аййиая, говори цивилизовано, майко, а не безсмислици — сопна й се Малкълм на кантонски. Той стоеше до прозореца в кабинета си с бинокъл в ръка и наблюдаваше как пасажерите слизат от пощенския кораб. Бе видял Норбърт Грейфорт и се почувства много добре. — Какъв човек?
— Чуждоземският дявол бонза, когото покани, смрадливия бонза — смотолеви тя. — Старата ти майка се претрепва от работа, а ти не щеш да слушаш! Да си заминаваме вече.
— Аййиая, казал съм ти да не отваряш дума за завръщане — рязко я прекъсна Малкълм, — повтори го още веднъж, и ще те натиря на следващата малка лорча, та да си изповръщаш сърцето, ако въобще имаш сърце, или поне богът на морето ще те глътне! Покани чуждоземския дявол. — Усмивка се плъзна по лицето му и стана по-дружелюбен.
Тя излезе, мърморейки. Дни наред си пееше нейната песен за завръщане в Хонконг, колкото и Малкълм да я молеше да престане. Ето защо бе сигурен, че А Ток е получила разпореждания от Гордън Чжан да не го оставя на мира, докато не се подчини.
— За Бога, няма да замина, преди да се подготвя. — Малкълм закуцука към бюрото, доволен, че скоро ще разчисти сметките си с Норбърт и че ще приведе възхитителния си план в действие. — Ах, преподобни Туийт, много мило от ваша страна да се отзовете незабавно. Шери?
— Благодаря ви, господин… тай-пан, Бог да ви благослови.
Свещеникът пресуши чашата на един дъх, макар Струан умишлено да бе избрал голяма чаша.
— Възхитително е… ъъ… тай-пан. Ах, да, благодаря, ще пийна още малко, Бог да ви благослови. — Развлеченият като торба човек с неловка усмивка се настани във високия стол. Брадата му бе пожълтяла от тютюна. — Какво мога да направя за вас?
— Става дума за мен и за госпожица Анжелик. Искам да ни венчаете. През следващата седмица.
— А? — Преподобният Микълмас Туийт едва не изтърва чашата си. — Невъзможно — изпелтечи той, а изкуствените му зъби изтракаха.
— Напълно е възможно. Има достатъчно прецеденти. Трикратното огласяване в църквата на имената на встъпващите в брак, което трябва да се извърши в три последователни неделни служби, може да се сведе до една.