Пустинното копие
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191501786
- Переводчик: Лилия Трендафилова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пустинното копие». Краткое содержание книги:
От южната пустиня се надига могъщата армия на красианците, водени от Ахман Джардир. Той се е обявил за Шар Дама Ка, Избавителя, и носи древните оръжия на легендарния си предшественик – копието и короната, които го доказват. След като е обединил враждуващите племена и ги е слял в една армия, е на път да поведе Последната битка с демоните. Остава му единствено да обедини и Зелените земи на Севера, независимо от това дали те го желаят, или не.
Но на Север се е появил друг Избавител. Той се казва Арлен, макар че всички го познават като Защитения – мрачен и загадъчен воин, чиято кожа е татуирана с мистични руни, които му дават силата да срази всеки демон, застанал на пътя му. Той отрича да е Избавителя, но делата му говорят по-силно от думите. Арлен проповядва на хората да се отърсят от вековните си страхове и ги учи как да се опълчат на демоните в нощта.
Някога Шар Дама Ка и Защитения са били приятели и братя по оръжие. Сега те са съперници. Във вихъра на събитията са въвлечени и други – Рена, млада девойка, преминала през много изпитания; Лийша, красива и могъща Лечителка с ненадминати умения в изкуството на руните; и Роджър, пътуващ музикант, който единствен умее да омагьосва демоните с музиката си.
Докато старите съюзи се разпадат и изникват нови, хората са в неведение, че се е появил нов вид демони, по-умни и смъртоносни от всичко, което са виждали досега.
Щом вече можеха да се придвижат между хилядите бежанци, четиримата препуснаха в галоп, но до залез все още бяха далеч от Хралупата. Само един мек поглед от Лийша бе достатъчен, за да накара Роджър да подхване цигулката, и те продължиха в мрака, като се водеха единствено от светлината на Лийшината светеща тояга, а музиката на Роджър им беше щит срещу ядроните.
Лийша виждаше демоните на ръба на светлината, които се люлееха в такт с музиката, докато бавно следваха Роджър хипнотизирани.
– По-добре щеше да е, ако нападаха – заяви Уонда. Държеше в готовност грамадния си лък, зареден със защитена стрела.
– Странно си е – съгласи се Гаред.
Към полунощ вече бяха стигнали до колибата на Лийша в покрайнините на Хралупата. Спряха само за малко, докато Лийша прибере най-ценното от товара им, преди да продължат в мрака към самото градче.
Ако преди им бе изглеждало пренаселено, то положението сега беше в пъти по-зле. Бежанците от Лактън бяха пристигнали по-подготвени, с палатки, защитни кръгове и покрити каручки с провизии, но се бяха изсипали по ръба на забраната от почти всички страни и така отнемаха от силата на магията ѝ.
Лийша се обърна към Гаред и Уонда.
– Намерете останалите дървари и разчистете забраната. Всяка палатка или каручка на по-малко от три метра от великозащитата да се премести или ядроните ще закрачат по улиците.
Двамата кимнаха и тръгнаха.
Тя се обърна към Роджър.
– Намери Смит и Джона. Искам да свикаме съвета още тази нощ. Не ме интересува кой си е легнал.
Роджър кимна.
– Сигурно няма нужда да питам къде ще бъдеш ти.
Той скочи от каручката и вдигна качулката на защитеното си наметало, а тя обърна към лечебницата.
* * *
Джардир вдигна поглед, когато Абан докуцука до тронната зала.
– Днес ми изглеждаш почти пъргав, кхафите.
Абан се поклони.
– Пролетният въздух ми вдъхва сили, Шар’Дама Ка.
Ашан изсумтя от едната страна на Джардир. Джаян и Асъм не реагираха, тъй като се бяха научили да не се заяждат с Абан пред баща си.
– Какво знаеш за това място, наречено Хралупата на Избави-теля? – попита Джардир, без да им обръща внимание.
– Търсите Защитения? – попита Абан.
Ашан се хвърли срещу търговеца и го сграбчи за врата.
– Откъде си чул това име, кхафите?! – настоя той. – Ако пак си подкупвал ний’даматите за информация, ще те...
– Ашан, достатъчно! – извика Джардир, докато Абан се гърчеше немощно, останал без дъх.
Дамаджият обаче не се подчини достатъчно бързо и Джардир без повече приказки го изрита отстрани. Ашан се строполи върху излъскания каменен под.
– Бихте ударили мен, вашия верен Дамаджи, вместо свинеядеца кхафит? – попита изумено Ашан, щом успя да си поеме въздух.
– Ударих те, защото не се подчини на заповедта ми – поправи го Джардир и изгледа всички в залата. Алеверак и Маджи, Джаян и Асъм, Ашан, Хасик, даже и стражите на вратата. Погледът му избегна единствено Иневера, която се бе изтегнала в прозрачната си роба на легло от ярки копринени възглавници до трона му.
– Уморих се от тази игра и затова казвам пред всички ви – ще убия следващия, който посегне на друг в мое присъствие, без да съм му дал разрешение.
Абан тъкмо започна да се подсмихва, когато Джардир се врътна към него с гневно изражение.
– А ти, кхафите – изръмжа той, – следващия път, когато ми отговориш на въпроса с въпрос, ще ти извадя дясното око и ще те накарам да го изядеш.
Абан пребледня, а Джардир гневно закрачи обратно към трона си и седна тежко.
– Откъде разбра за онзи, когото наричат Защитения? На даматите им отне много време, докато изтръгнат името му от устата на чинския свещеник.
Абан поклати глава.
– Чините само за това говорят, Избавителю. Съмнявам се, че след разпитите сте научили нещо, което не сте могли да чуете и на улицата срещу няколко трохи хляб или добра дума.
Джардир се намръщи.
– И според разказите той се намира в градче, наречено Хралупата на Избавителя, нали? – Абан кимна. – Какво знаеш за него?
– До преди година се е наричало Хралупата на дърваря – рече Абан – и е било малко село, подчинено на херцога на Анжие, което се е занимавало със сечене на дървета за дървесина и гориво. Непрактично е да се кара дърво през пустинята, така че не съм имал работа с тях, но познавам един човек, който може и да е там. Продава качествена хартия.